Marinette is thrilled. She's spending her afternoon at the museum with Adrien, and even Manon's unexpectedly tagging along with them can't tarnish her happiness. After all, what can go wrong for two seventeen-year-olds watching over a seven-year-old? Turns out, a lot of things. ------ This is an illustrated fanfiction collaboration by Maerynn and EdenDaphne ------ This work is intended for readers ages 13 and up

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

#3 in fantasy- 13.11.2017 Кой би предположил, че Бялата качулка- единствена по рода си, притежаваща най-силната Дарба, преследвана от Черни и Червени качулки, може да бъде едно 18-годишно момиче, научило се от ранна възраст, че животът е опасен и трябва да се пази, за да не бъде заловена, използвана и наранена? Изабела не желае да забърква в проблемите на момчетата и по всякакъв начин се опитва да ги избегне. Все някога обаче, ще трябва да избере страна... #1 in fantasy- 22.06. 2017 #2 in fantasy- 30.05.2017 #1 in fantasy- 03.10.2017

#3 in Fantasy (20.06.2023) Алина е едва на 17 години, а вече е запозната с трудностите в живота. Няма близки и приятели. Откакто се помни, се лута в търсене на любов и приятелство. Всички я отбягват, защото притежава необикновена Дарба. Докато един ден животът й не се променя. Алина открива и други като себе си-Черните качулки- зловеща група момчета начело на Командир, всичките със способности като нейните. #1 in fantasy- 16.10.2016 #1 in fantasy - 17.11.2016 #1 in Fantasy (23.02.2017) #1 in fantasy - 28.12.2016

"Това, което виждаш около себе си, истинско ли е или просто поредната заблуда?" Светът е замрял. Всички хора живеят, но не в истинския смисъл на думата. Те само съществуват. За тях няма забавления, няма удоволствия, няма право на избор. Просто едно повтарящо се ежедневие, един порочен кръговрат, от който няма измъкване. Ариана Джъстис е част от това "съвършено" общество. Винаги е била и не си е представяла да е по-различно. Не е искала нищо друго освен да се слее с останалите около себе си. Но един ден всичко се променя. След едно обикновено посещение, свързано с научна цел, целият й свят се преобръща. Възможно ли е един непознат човек да ни отвори очите за заблудения свят около нас? Победител в категория "Фентъзи" на The Glass Awards 2017! #2 място в категория "Фентъзи" на BAWP 2017! Корица:sadreamer_01

Победител в категория "Action" на Wattys Awards 2017 Понякога е по-трудно да живееш, отколкото изглежда. В свят, изпълнен с насилие, кръв и болка, хората, които са способни на милост и състрадание, биват подложени на най-тежкото. Силните биват пречупвани, слабите биват сломени. Хуманността е изчезваща. Отмъщение, изкупление и страст са трите чувства, които изпълват сърцата на решилите да се изправят срещу системата. Хидра контролира света, но на кратко я наричат Анархията. Единственият начин да оцелееш е да се присъединиш. А за отказалите, избягалите или опълчилите се могат да се разказват само истории. Но какво се случва, когато Хейлиър Холис, бореща се за свободата си и срещу системата на порочния им свят, и Хардин Стайлс, израснал и възпитан в идеалите на Хидра, се сблъскват и по-лошото, ами ако се влюбят?

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може