•𝐅𝐢𝐫𝐬𝐭 𝐩𝐥𝐚𝐜𝐞 𝐰𝐢𝐧𝐧𝐞𝐫 𝐢𝐧 𝐓𝐞𝐞𝐧 𝐟𝐢𝐜𝐭𝐢𝐨𝐧 𝐖𝐀𝐓𝐓𝐘𝐒 𝐒𝐔𝐌𝐌𝐄𝐑 𝐀𝐖𝐀𝐑𝐃𝐒 𝟐𝟎𝟏𝟔• Никой не би могъл да предположи, че един забравен пропуск за клуб ще вкара Райли Фрейс в толкова неприятности за отрицателно кратко време. Най-малко самата тя. Но когато нейният похитител изглежда точно толкова опасен, колкото и привлекателен, перспективата да избяга й се струва все по-малко наложима. Докато успее да се предпази от извършването на грях, Райли вече е достатъчно дълбоко в едно не така типично за човек ежедневие: да е сирвитьорка в клуб за вманиачени фенове на Дракула, носещи изкуствени зъби и кървавочервени лещи. Мисълта как протича приемането на храна на клиентите й бързо бива изместена от проблемите, които носи шефа й със себе си. Постепенно Райли се впуска в разгадаването на заплетената тайна, която отчаяно жадува да разбули - сърцето на Аш. Мъж със слабост към моторите и нарушаване на личното й пространство. Шефа й. Пътят към него е покрит с тръни и скоро става ясно, че се задават неприятности. От най-лошият тип.

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.