"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

След сполетялото я нещастие, Роуз се премества от големия Ню Йорк, в красивото градче Портланд. Единственият човек, когото познава там, е гаджето й, Арън. Тя цели да започне начисто...получава нов живот, нов дом, както и мечтаната работа. Но съдбата я среща със сприхавия съсед отсреща. И какво се случва с новия й живот, когато двамата стават колеги? Възникват множество конфликти, а животът й се преобръща изцяло. Той се държи странно, защото пази тайни, тъмни тайни, които тя изгаря да разкрие. Но водена от любопитството, Роуз ще се забърка в опасни неприятности и ще открие истини, за които не е подозирала . А какво ще ги сполети, когато съдбите им се преплетат по най-неочаквания начин...

- Нямах избор. Той искаше съдружие с Майкъл, а това беше единствения начин. - Това ли беше единствения начин? Да се превърнеш в курва на поредния нарко бос?!- изсъска Лео. - Внимавай с думите! - развиках се, а шофьора на таксито ме погледна. - Знаеш, че съм готова на всичко, за да го видя как се гърчи. - Съжалявам. Просто не мислех, че някога ще се върнеш в Лондон. - Аз също. - Сигурна ли си? Знаеш, че по всяка време можеш да се откажеш от всичко, нали? - мразех тези разговори. Винаги ме караха да се замисля. Какво ли би станало, ако просто бях продължила напред? Историята е спряна от повече от година поради липс на внимание.В момента подлежи на редакция и скоро че бъде премахната от wattpad и възстановена наново. 🙂

- Все още ли не помниш какво стана снощи?- попита ме той измежду целувките. Поклатих отрицателно глава, като поредния стон напусна устните ми без разрешение. - Нека ти припомня.

Тя е подредено и точно момиче. Той е разхайтено момче и бунтар. Тя работи и учи в престижен университет. Той е груб и студен използвач, свикнал да получава всичко на готово. Тя е невинна и чиста, като капка утринна роса, свикнала да се бори с всичко. Те са две противоположности, но дали всичко това ще се промени. Дали една любов ще може да надвие лошата страна у него? Дали доброто ще надвие злото, както в приказките? Дали е писано да съществува любов между черен в душата си ангел и бяло невинно създание? Дали тя ще намери отговорите на всичките тези въпроси у него или ще бъде отблъсната? Помнете: "НЕ всичко е така, както изглежда!"

Дали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомъри любовта към къдравият сърцеразбивач не е угаснала. Може би всичко това й липсва... Е, май наистина наистина не всичко е така, както изглежда. Историята на старите ни познати продължава, с много нови преживявания и силни емоции, които ще разтърсят ежедневието им и ще направят живота им още по- интересен.

- Не можеш да ме защитиш от всичко. - Мога да опитам. *Историята се превежда* All Rights Reserved to H28

Казвам се Картър, Картър Пейн. Аз съм на 16 години и живея в Холсм Чапъл, Чешир, но всъщност съм от Уувърхамптън. Имам по-голям брат на име Лиам. Но за мен, сякаш имам цели четирима братя. 

,,Забавно е как си мислиш,че притежаваш невинност.Непокътнатост.А същевременно си готова на всичко,за да ти дам това,което те превръща в разкрепостена мръсница.Би дала всичко,за да те чукам,докато получиш мощен оргазъм,нали така,Лондън Клайд?-погледа му беше подигравателен.Знаеше как ми въздейства и се възползваше от слабостта ми.Мразех го.От дъното на душата си.Но въпреки това бях готова да му поднеса всичко,което желае, само с едно кимване на глава.Това негово действие върху мен беше като разрушителен ураган,който унищожаваше всичко по пътя си.''Невинност''? Що за понятие е това,когато аз се превърнах в пълен антипод на всичко непорочно?''

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен! Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми. Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.