Анна-Мари (Ан) се разделя с живота, който е свикнала да води. Заради смъртта на баща си, тя и майка ѝ (Сара) се местят в Калифорния, а там ги чака съвсем различен живот. Ан е свикнала да бъде аутсайдер и това ѝ харесва, но това коренно ще се промени след появата на красавеца (Александър) и богаташа, който пленява сърцето на майка ѝ.

Запознайте се с Елизабет Смит (16). Тя е аутсайдера на училището. Един ден получава съобщение от непознат номер и започва да си пише с него. За първи път в живота си тя се чувства щастлива. Когато е на училище и си пише с непознатия се блъска в Марк Уилямс (17), красавеца на училището. Дали това няма да промени живота и? Надявам се да ви харесва. Колкото и да е тъпо?

Една любовна история стартираща благодарение на лагер-школа по математика... Едно момиче влюбено до уши в момче, което се прави, че не я вижда. Едно момче влюбено с цялото си сърце в едно наскърбено момиче. Това е тяхната трогателна и романтична история. Но всеки знае, че във всяка една такава има спънки за двамата влюбени! Какво ще преживеят те?! Дали той ще й обърне внимание!? Дали тя ще успее да му прости стореното!? За да разберете прочетете...

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Казвам се Картър, Картър Пейн. Аз съм на 16 години и живея в Холсм Чапъл, Чешир, но всъщност съм от Уувърхамптън. Имам по-голям брат на име Лиам. Но за мен, сякаш имам цели четирима братя.