Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16