"Съмнението е най-добрият ти приятел и най-големият ти враг." Така ми бе казал главен комисар Хайтов, когато се издигнах до инспектор. Да се ровя в търсене на истината на първо място е моята професия и чак след това всичко останало, но има неща, които няма как да отрека. 1. Пъстрият чифт очи, обещаващ приключения, ме привлича неимоверно много. 2. Накрая и двамата ще ни боли. Въпреки вероятността животът ми да се обърне надолу с главата, съм готов да поема риска. Защото тя е моето настояще и бъдеще. Тя и любовта ѝ са моите две неоспорими истини.

"...Обичах това, което обичаш, но няма да боли повече за нас....не ти прощавам."

Любовта е скъпа за душата медицина. Кара те да забравиш за проблеми и болки, но не обещава винаги да е така. Понякога те оставя по-смазан, отколкото когато те е намерила. Знаех това добре и въпреки всичко поех риска. Впуснах се в това, с надеждата да се излекуваме един-друг, но веригите не бяха безкрайно дълги. Време беше да разбера дали любовта може да стои в ръце, носещи оковите на миналото.

Картелът не прощаваше грешките. Никога. Правилата бяха желязни и изписани със златни букви и всеки ги спазваше. Всички имаха страх от главният. По-скоро респект. Престъпилите законите му биваше очистен. Времената се изменяха и свои се обърнаха към свои. Убийството на един от най-великите босове, сломи целият подземен свят на малката България. Случайна смърт или нагласено убийство? Никой не знаеше. Двама заподозрени и едно момиче готово на всичко за да разнищи случаят. Успех или провал? Играта на котка и мишка винаги е с фатален край....

Съдбата сблъска ме с много. Когато имах най-голяма нужда се появи той...моят ангел, за когото бих дала живота си.....

- Колко от това шоу искаш за себе си? - Попитах с нормален глас, който заради силната музика прозвуча като шепот. Продължих да танцувам, вече с лице към него и видях инстинктивното движение на адамовата му ябълка. - Зависи, малката - издиша право в ухото ми и плъзна ръцете си по дупето ми. Отговорих му като прокарах своите надолу по гърдите му и хванах токата на колана му. - От? - Попитах и вдишах дълбоко от аромата на кожата му. Усетих как рефлексивно стисва задника ми. - Колко си склонна да дадеш... - краят на изречението увисна между нас, но ако съдех по огъня в очите му, не беше и необходим.

Бях нападната още първия ден, в който се върнах в Русия за почивка. Бях изплашена до смърт, а тези негови студени безчувствени сини очи ме четяха като отворена книга и не хаеха за моя страх. Помогнах на избягал затворник да се измъкне, а в последствие имах и афера с този престъпник. Не знаех обаче за него. Не знаех, че имах способността да прелъстя бивш безчувствен и непоклатим СПЕЦНАЗ. !Всички права принадлежат на автора (HungryUnicorn)!

Един свят - две реалности. Сродни души, намиращи се в която и да е вселена. В едината реалност вратите са просто част от интериора, но в другата... В другата са портал към възможностите. Е, имаш ли смелост? Мини през вратата и разбери в кой от двата свята ще си ти!

Тайна, след която нищо няма да е същото... Обред, след който няма да остане и една сълза... Любов, след която сърцето не може да живее самостоятелно... Корицата е направена от Bblackkrose Книгата няма да бъде трита повече, ще добавям, докато не я завърша :)