・Юнги и Хосок се срещат случайно в един дъждовен ден, на един завой, където започва всичко.

Раздяла, синтезирана в 21 фази. Нещата между Джимин и Юнги постепенно се разпадат. Мълчанието се превръща в ежедневие, липсата на близост става факт. Краят наближава с лениво, направо плашещо бавно темпо. cover: sadreamer_01 💖

Техьонг е Хамелеон. Може да приема каквато форма си иска. В единия момент див звяр, в другия съблазнително младо момче, той е превърнал дарбата си в професия. Намира си някой богат красавец и го примамва с обещания за една незабравима нощ. А когато вниманието му е отвлечено, го ограбва и се изпарява с парите му. Тази нощ отново е излязъл на лов. И в лобито на скъпия хотел Чонгкук привлича погледа му. Но само ако знаеше, че Чонгкук не е обикновен човек и няма така лесно да влезе в капана му... Корица: sadreamer_01

Вярвате ли в Щастливия Край? Не? Намджун също. За негов късмет обаче, пътят му щеше да се пресече с този на Сокджин - един изгубен, чаровен принц, чиято мисия в живота бе да намери Истинската любов. Бонус щеше да е и ако успееше да премине от другата страна на улицата без някой от тези железни дракони с колела да го блъсне.

Мин Юнги е песимистичен непокист, който не се интересува от чуждото мнение. Чонг Хосок е съвременно хипи, който обича всичко и всички и не се страхува да го покаже. Съберете ги и ще получите най-странната любовна история за която ще чуете някога. Прекрасната корица е дело на @DEANSEXUAL

Където котето хибрид Джимин, краде ябълки от двора на Юнги。 #1 in short story 23.09.19 #3 in short story 29.10.17 #4 in short story 08.10.17 #5 in short story 26.09.17 благодаря за всичко <33 Всичко в тази история е ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА, никой от героите НЕ ми принадлежат !! Da se znai xd Started; 08.08.17 Ended; 04.12.17 -taegergucci 2017

Чонгкук се нуждае от татенце, а Техюнг е нов в това.

"Хей Джимин забрави си якето в нас..." "Джимин? Май си сбъркал номера~" "Ох извинявай! Няма да те занимавам повече, довиждане." "Чакай де, така и така вече си пишем, искаш ли да се запознаем?" "Не съм много сигурен..." "Хайде де~ Аз съм Техюнг, а ти си?" "Просто Джънгкук." #1 in fanfiction

"Трябва да спазваш правилата на татенцето си, мило"

Всичко започна с едно "обичам те" така чисто и крехко като намеренията ти. Разви се с темпото на обичта и искреността, а времето ни даряваше с красиви моменти и спомени, за които да живеем. Но гласовете провалиха всичко... Сега в очите ти не виждам любов, а съжаление, което боли... Дори и те смятат така. Каза, че съжаляваш, че е трябвало да си до мен, но аз не го исках. Сега поне си щастлив, поне ще забравиш за мен и гласовете в главата ми.