Всеки ден, по едно и също време Пак Джимин отива на плажа на Пусан. Но един ден...друго момче е там преди него...със скицник в ръка, и фотоапарат, разположен до него. Има нещо различно в момчето, което кара Джимин да иска да го опознае по-добре. Но социофобията му ограничава до минимум шансовете му да започне разговора. Докато един ден, момчето не го заговаря. Начинът му на изразяване още повече привлича Джимин. Но какъв наистина е това на пръв поглед перфектно момче, носещо името Чон Чонгкук? Корица: @dese57 ❤

Дехьон мислеше, че е оставил лошите дни зад гърба си. Искаше да играе игри на плейстейшъна си, да се появява от време на време на глупавите събирания на Клуба и да си гледа живота. После се появиха слуховете. И той излъга. А след това връщане назад нямаше. И нещата започнаха да се случват едно след друго, докато съвсем не се изплъзнаха от пръстите му. А после дойде краят... или пък началото? корица: sadreamer_01

Чонгкук се нуждае от татенце, а Техюнг е нов в това.