Думите са отдушникът на душата. Когато бъдат спрени, тя ще избухне в обвити с бръшлян парчета, а бурените ще създадат илюзия за отровни цветя. Именно това е поетичният безбрежен свят - жаден вик сред безгласни, буен огън в пустиня. Това е моята поезия. Това е моята проза. Това съм аз. ~Искрено благодаря на най-страхотното същество за корицата -Vdyakowa, жено моя, обичам те!~