Просто искам да умра...

Корица:@StanimiraAtanasova Огнено-черно *Първа книга от поредицата ,,Разделението" *Категория-Фантастика ,Хорър *Години-13+ *Знам огънят не е черен *В период на писане Резюме на историята: Обвинявана заради произхода си ,сама и тъжна Зорая Грент опитва да открие себе си в място ,на което не принадлежи. Земята е разделена на четири отдела-вода ,земя ,въздух и огън. Зорая е част от огнената група ,но въпреки това ,не прилича на останалите. Опитвайки се да открие причината за това ,мистериите от миналото на момичето и тайните на управителите я заобикалят На всичкото отгоре ще получи и своята съдба. Дали Зорая ще се справи с всички препятствия по пътя ѝ? Ще успее ли да изпълни своята съдба? Ще открие ли защо този отдел е толкова опасно място? Или защо самата тя е толкова опасна? *** Огънят гореше безспирно. Пламъците не се бояха от нищо или никого. Те тук не даряваха нужната топлина

,,Книга" за снимки и обработки Аз не съм професионалист снимам ,защото това ми харесва ,защото така ми остава спомен. Многото снимки ,които ще видите могат да бъдат леко размазани и много непрофесионални! Тук също така ще публикувам и обработки на снимки ,корици.Това не е графичен магазин! Не приемам поръчки от простата причина ,че корици ,които правя аз не са уникално хубави.

Вече ви е писнало от всичко уредените състезания за писане и търсите нещо истинско? Ако е така сте на правилното място. Това състезание се състои от 4кръга. Няма категории! Дава се заглавие ,от което да се напише разказ или стихотворение! Късмет на всички ,които искат да участват! А за тези ,които не искат-можете да четете нещата ,написани от участниците!

Специална книга за "онази" част от месеца.

Повърхностните рани оставят леки белези, които също изчезват след време. Но има неща, които оставят и рани дълбоко в душата и съзнанието ни. Рани, които не се лекуват просто от времето. Те оставят с нас завинаги. Заедно със спомените и болката. Те са белезите в нас, от които не можем да се отървем.

Зад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.