Те винаги са там, винаги чакат, винаги са на крачка пред теб. Не можеш да избягаш от съдбата си, не можеш да се бориш... Ейми Рей е на вид обикновено момиче, което обаче крие тъмна тайна -когато докосне някого, тя вижда точния начин, по който той ще умре . Заради тази тайна тя е изгубила майка си, както и момчето, което обича. Ала когато среща странното ново момче в града, нейната дарба сякаш се изменя. Сега от Ейми зависи да спаси живота му и разплете загадката на собствения си произход.

Момиче от малък град, е прието в престижнен колеж в големия град. Там тя намира нови приятели, които ще ѝ помогнат да се справи с по-лошото нейна страна, която се появява все по-често. Докато тя опознава новата част от нея, тя опознава и новата, пламнала любов в сърцето ѝ. Дали демонът и копнежа ще се свържат в някакво ново, красиво чувство или ще се превърнат в неконтролируема стихия? Дали двете ще успее да овладее нейните лица? прочетете, за да разберете.

Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.