Често бъркаха Сибил Арджънт с божество. Прелестна, умна, красива и богата, тя бе извисена като звезда на небосклона, греейки с ослепително бяла светлина. Но често блестящите опаковки крият грозна вътрешност. Тялото на младото момиче бързо се предава пред големите дози наркотик. Но тя не може да спре. Вече е прекалено късно. Може би Дани ще успее да я спаси. Но има ли спасение от собствените ти мисли?

Райли Джонсън няма избор, освен да се прибере в родния си град Аделаида, да се върне в дома, от който е избягала. И този път със знанието, че е абсолютно сама и трябва да се изправи срещу всичко, което едва не е я унищожило три месеца по-рано. Този път не е достатъчно просто да удържи, а да почувства живота отново да циркулира във вените си. ,,Тъжната му усмивка ме подразни. Ударих го в гърдите, чувствайки как всичко в мен се разбива и в същото време обединява от желанието да се отърва от това, което ни свързваше - каквото и да беше то. И не спрях. Удрях, опитвах да мразя, да изтрия чувствата, да избягам.'' #12 in Teen Fiction - 18/08/16