Тя е момиче на 18 от Сиатъл. Животът й се преобръща за части от секундата. Натриса й се ново семейство, нов баща, така също и нов доведен брат. Какво ли е да се влюбиш в брат си? Какво ли ще се случи? Прочетете историята ми, за да разберете. Здравейте. Това е първата история, която публикувам и искрено се надявам да ви хареса. Предварително се извинявам ако има неточности и грешки. Приятно четене.

Highest rank in Fanfiction #1 Стела и Кайли. Приятелки още от гимназията, но вече студентки в университета в Лондон. Различни интереси, различни характери, различни бъдещи професии, но една и съща страст към книгите. Стела работи в книжарница, не далеч от университета. Почти всеки ден, тя и приятелката й прекарват следобедите си там, като повече четат, отколкото да обслужват клиенти. Именно всички тези книги са променили мисленето и виждането им за любовта. С всяка една прочетена страница, двете все повече и повече започват да си представят перфектното момче за тях. Един ден, желанието им се сбъдва. В книжарницата влиза красавец, който се вписва идеално в представите на Стела. А най-хубавата част? Има си и най-добър приятел.

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Това е една история за момиче на име Кейт. Тя ще трябва да работи през лятото за семейство Смит докато родителите и са заминали за лятото. Тяхната дъщеря се казва Лия. Обаче Кейт незнае, че Лия си има по-голям брат на име Джак. Какво ще стане когато те се срещнат? Дали Кейт ще намери свойта любов или Шон ще застане между тях? ⚠️Историята е пълна с грешки. Четете на свой риск.

Едно лято, една история. Всяко едно лято има нова любов. Но да ли и това щеше да се случи и на Мадисън? Момче което ще хареса трудния ѝ характер. Или ще я намрази?

Мина много време.... Събуждах се сама, но мина много време.... Завита през глава и мислейки за тебе.... Всичко се забравя, просто трябва време! Време, Време... Вече знам, че всичко с теб Било е изгубено! От начало, от самото начало..... Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало! От самото начало! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Моето имеее, Всяка вечер ще Бълниваш моето имееее..... Но на друг ще казвам вече ,,Давай докосни ме ееее"! Друг ще си направи татус с моето имееее! Вече знам, че всичко с теб Било е изгубено! От начало, от самото начало..... Ти ми носиш само лош късмет като счупено огледало! От самото начало! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! Спомняш ли си първия ден? Споделих ти нещо за мен. Не съм огън да ме гасиш! Знам, някой ден ще ме оцениииш! И стигнахме някак до тук. Север превърна се в юг. Един срещу друг обърнахме се. Един срещу друууууг.

Той ме погледна. Аз също. Той стана и започна да се приближава бавно към мен. Аз инстинктивно отстъпих. Продължаваше да се движи към мен. Скоро се опрях в стената. Той застана пред мен. Милиметри деляха лицата ни. - Знаеш ли защо бях при лекарката преди да тръгна за Канада ?- прошепна тихо. - З... з... защо?- попитах уплашено. - Бях болен.- каза кратко той. - Болен от какво?- вече се паникьосвах. Какво е станало? - Болен от любов.- изрече кратко той преди да слее устните ни.