"They don't call him Danger for nothing." Историята е превод! Препоръчва се за: Тийнейджъри+ Герои: Джейсън МакКенн, Джъстин Бийбър, Оригинален герой (жена), Оригинален герой (мъж) Жанр: Екшън, Драма, Хумор, Болка/Комфорт, Романтика, Трагедия Предупреждения: Злоупотребата с алкохол, Смърт, Емоционално насилие, Сексуалност, Вулгарност и др. Общ брой глави: 63 Преводач: Ива Йонкова (DANGER) Автор: Адриана Вий (JileyOverboard ПОБЕДИТЕЛ в наградите на justinbieberfanfiction.com 2012г. за НАЙ-ДОБРА РОМАНТИКА (Най-секси Сцена/Глава), Най-гореща целувка, Най-добър мъжки главен герой (Джъстин), Най-гореща химия (Джъстин и Келси))!

Book 1 Story by: HotlineBleeng И двамата бяха принудени да го направят. И двамата не искаха да се случва, но трябваше.. Трябваше да се оженят против волята си. Те се мразеха, или те така си мислеха. И двамата не знаеха какви трябваше да бъдат.

" - Познаваш ме. Това ще завърши зле. - погали бузата ми с пръсти,усмихвайки се сухо. - Познаваш ме. Стига началото да си струва през всякакъв край ще мина. - хванах ръката му и сплетох пръсти с неговите." "- Виждаш ли? Виждаш ли! - крещеше,обикаляше нервно стаята,удряше стената,вратата,шкафовете,чупеше всичко,което му падне. - Казах ти,че "ние" е ужасна идея. - Да. - стоях свита в ъгъла,но го гледах без страх. - Но кога съм те слушала?" "- Съжалявам. - прошепна. Гледаше ме тъжно,умолително. Болеше го. - Не съжалявай. - проплаках. - Поне началото си заслужаваше." Имах чувството, че всичките ми грехове се бяха събрали в него,създавайки го като личност,която щеше да преобърне живота ми на 180 градуса. Кой би предположил,че най-лошия грях е толкова красив?

Story by: SodaMahone - Не се приближавай, Бела. - Не се влюбвай в мен. Изабел Мур, беше нормално момиче. Тя следваше правилата, тя играеше от книга. За нейните 21 години живот тя никога не се осмели да наруши границите или да направи нeщо от нищо, което ще се класифицира за спонтанно. Така беше, докато тя не получи работа като медицинска сестра. Не просто медицинска сестра, а сестра в затвора за мъже. Като нищо не е останало в нея, тя не се поколеба да приеме предложението. Едва тогава тя срещна мъжа, за който си мислеше постоянно по време на затвора. Джъстин Дрю Бийбър. Когато любопитството убило котката, тя се озовава заинтригувана от мъжа. Тя знае колко неразбран е той. С тъмно минало зад себе си, тя не можеше да му помогне. - Той просто... е изгубен #3 in Fanfiction

- И двамата знаем, че всяко момиче би убило да бъде на твое място с мен, точно сега. - той се усмихна, защото знаеше, че това, което казва е напълно вярно. Хора като Леа Уилсън и Ривър Паркър не се смесват, затова има граница между популярните като Ривър и аутсайдерите като Леа. Но какво, ако трябва да прекарват времето си заедно, без да са предполагали, че някога ще им се наложи? И не само в училище, но и вкъщи. След като къщата на Леа е атакувана от насекоми, семейство Уилсън са поканени да отседнат в имението на тяхното старо приятелско семейство. Това, което прави ситуацията по-пленителна е, че Ривър е синът на старите приятели на семейство Уилсън. Ще ви дам време да възприемете информацията. Да, прав си. Живеенето с най-саркастичната зубърка и егостичният секси бог под един и същи покрив води до поредица от събития, които карат двамата да направят нещо напълно неочаквано. Те растат по-близо, и по-близо, и по-близо, докато...е, ще трябва да разбереш сам. Последвайте Леа през нейното приключение във влюбването, разбитото й сърце и научаването на урок, което обяснява, че има повече живот, о

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може