Гласове. Шепоти. Крясъци. Ето това чуваше Ан от момента, в който родителите ѝ изгоряха в пожара. Тя беше единствената оцеляла. Изгуби всичко. Родителите си, приятелите си и най-добрия си приятел. Именно той беше този, който я вкара в лудницата, защото не ѝ повярва. Никой не ѝ повярва. Но тя знаеше неща, които другите не знаеха. Крещеше, както крещяха гласовете в главата ѝ. Щеше да накара хората да ѝ повярват, колкото и живота да ѝ костваше. След всяко нейно крещене умираше някой. Някой, който тя беше споменавала по-рано. В продължение на месец докторите не успяха да докажат какво ѝ е. Никой не можеше. Но, тогава се появи той. Новият доктор в клиниката. - Погледни ме. - прошепна той. - Чуваш ли ги? - повдигна поглед тя. - Говорят за теб. - и след това изпищя, а ехото ѝ се разнесе из коридорите на лудницата.