Пламъкът на премълчаното
Джъгхед най-накрая намери своята среда и се вписа, когато всичко, което мислеше, че е сигурно в живота ми започна да се срива. Тухла по тухла падаше и стената, която го пазеше от нещото наречено болка. Докато един ден Кевин не седна до него за малко и не му даде нов въпрос, по който да разсъждава.