Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.

Изтръгната насила от живота, който обича, Зора се озовава съвсем сама сред хаоса на отдавна отминалия апокалипсис. В новия свят, където няма приятелства и топлина, а всяка дума е опасна като острие на златен кинжал, тя трябва да намери някой, на когото да се довери. Ала дали е възможно да остави вярата и любовта си в ръцете на жестокия ангел, заклел се да отнеме живота й каквото и да му коства това?