Тя е Кристина, бедна поетеса, която, ако попитате, ще каже че е най-щастливият човек на земята. Отказала се от мечтите да стане лекар, тя се е отдала на изкуството и на любимия си - Давид, млад, ексцентричен, суховат и безнадеждно влюбен в нея художник. Двамата са типични хора на изкуството, живеещи мизерно в малка гарсониера, в която винаги цари хаос. Нищо не може да им навреди или поне така изглежда. Едно писмо обаче преобръща всичко. Когато Кристина получава писмо от мъртвата си леля, на двадесет и петия си рожден, всичко се променя. Дали жертвата, която е направила не е прекалено голяма? Дали една поетеса може да живее без изкуството си? И най-вече дали любовта наистина е способна на всичко?