Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Тя беше най-поетичната душа в радиус от стотици километри. Умееше да улавя красивото и да го пресъздава по свой начин. Вдъхновяваше се бързо, но самата тя беше вдъхновение за всички; съвкупност от талант и непорочност. Той беше един вид цяло ново изкуство. Бъркотия от късни нощни часове и проблясващи в тъмнината огънчета на запалки. Хората, на които се доверяваше, се брояха на пръстите на едната му ръка и кокалчетата му бяха винаги ожулени. И изгревът трябваше да е спасение, но беше само мистерия сега. И те се сблъскаха. И една бурна любов заплаши да не изгасне никога.

Ангелите избягват дяволите и дяволите избягват ангелите... Докато дявол не попадне под влияние на красотата на най-опасния ангел... Когато Наташа Юриевна бива омъжена на сила за кръвожадния Никита Николаевич, никой не вещае нищо добро. Известен със своята студенина и лудост, водачът на Петербургската мафия убива всичко, което му се противопостави. Но дали зад кръвожадното лице не се крие разбито сърце? Наташа жертва бъдещето си, за да не се противопостави на баща си и завинаги да удовлетвори неговите желания. Докато не среща тъмните очи на най-опасния мъж в Русия, които са готови да ѝ дадат прекалено много...Но може ли тя да му отвърне със същото?

Всичко започна, когато младия актьор бе свалян от нахалния пекар.

Момчето от третата спирка: Втора част (Момчето от съседния град) Малко или много, приятелките на Елинор се оказаха обект на интерес от ваша страна. Това бе и една от главните причини, за решението ми - да пиша от вече познат за вас повествовател. Поредната нетипичната любовна история. Може би дори повече, от тази на Елинор и Деон. И все така, се разказва за две объркани души, за две неразбрани сърца, за две отдалечени и несвързани личности, които евентуално се оказват в капана на общата си любов. Проследете историята на обърканите развръзки и препятствия, пред които ще се наложи да се изправят двама влюбени, за да осъзнаят стойността на това да живееш.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

Завършена 31.01.2018 Не е редактирана! История различна от приказките със щастлив край. История за мъж, борещ се със самия себе си. История за жена, вдъхваща надежда на хора без бъдеще. Ребека е стажант-психолог в отдел по борба срещу наркозависимоста . Характерът й е възприемчив, а сърцето голямо. В природата й е да помага, а най-важното нещо за нея е - да вдъхва надежда за живот. Но когато по течения на обстоятелствата поеме случай с наркоман грубия, чиито живот е спасила, всичко в което е вярвала ще бъде поставено на карта. Ноа е груб, немърлив и невъзпитан. Не се интересува от миналото, не се интересува и от бъдещето, а настоящето, за него е само времето прекарано в опиати. Единствената му мисъл е бездната в която потъва всеки ден, а единственото му желание е новата доза да разпръсне болката и вината, които изпитва ежедневно, раздирайки душата му пак и пак, пак .. Две коренно различни души, едната чиста като сняг, другата опетнена до черно. Но дали Ребека ще спаси Ноа или той ще я повлече със себе си? Само времето ще покаже... Със специалната подкрепа на lucyyywinchesterrr.

Книга втора от "Ловецът". Две години. Цели две години бяха минали след като всички, които Галвин обичаше, му бяха отнети. Дори две пари за него сега бяха цяло богатство, след като се бе отказал от лова и бе останал на улицата. Но миналото има памет и помни всичко. И да иска, Галвин не може да избяга. Из селото се носи слух, че на трона е седнала нова кралица. Това обаче притеснява Галвин далеч по-малко от факта, че се търси убиецът на стария крал. И точно това го връща отново към столицата, която така отчаяно се опитва да забрави. Ужасното минало не спира да преследва Галвин. А опасността да бъде разкрит става все по-голяма. Ще бъде ли Галвин отново онзи, който беше - ловецът, който не се спира пред нищо. Дори пред това да убие краля. •Най-голямо постижение като класиране във Fantasy: #6 (18.05.17) •Статус: Завършена

Книга първа от "Ловецът". Ако става въпрос за семейството ти, си решен на всичко. Дори ако трябва да хванеш лъка и стрелите, за да го прехранваш. Галвин е принуден да бъде ловец. От него зависи дали семейството му, или това, което е останало от него, ще оцелее и тази седмица. Майка му умира при раждането на брат му, когато Галвин е едва на четири, а сакатият му баща не може да се грижи за прехраната. Затова Галвин взима нещата в свои ръце. Но когато веднъж отива за пореден път в гората, нещо преобръща живота му. Завинаги. •Най-голямо постижение като класиране във Fantasy: #5 (10.02.17) •Статус: Завършена (Следва Продължение)

Елфите са жестоки, елфите са зли, бягай от тях. Страх ги е от желязо, закови подкова над вратата си селянино, пей с цяло гърло. Песните ги омайват. Не ги допускай в къщата. Те са красиви те са зли бягай докато можеш, знай че те ще те стигнат. -Зли ли?- изненада се Роксана.- Че какво им е злото? -Не знаеш ли градските поверия?!- сащиса се Далия. -Кой има вярва? Градските поверия измислени от стари баби без друга работа! Двете момичета спореха ожесточено минавайки покрай гробището. -Знаеш ли как са им викали в миналото? Господарите и господарките! Красиви но зли. Точно като тези който ти рисуваш! Двете момичета подминаха гробището без да чуят плача на дърветата, без да чуят стоновете в криптата. Господари и господарки. За корицата благодаря на XkrystinaX Страхотна е!!😍😍