Беше ли ти забавно? Как плача? Как крещя? Беше ли ти? *Писма от жертвата*

След автомобилна катастрофа, седемнадесетгодишният Стив Карлтън, изпада в кома. Когато се събужда след няколко месеца, той страда от временна загуба на паметта. През това време, започва да преглежда съобщенията и гласовите съобщения на телефона му, опитвайки се да узнае кой е бил. Гласови съобщения, изпратени до него от момиче, наречено Ари, могат да дадат отговорите на въпросите му. Една история, разказана чрез гласови съобщения.

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. " "Ти пушиш ли?" ахнах. Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода. "Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си. "Защо ми казваш всичко това?" Попитах. "Не знам, просто така го почувствах," отвърна той. Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого". Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето. Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.

Живота на Ема беше толкова подредено перфектен,а тя самата беше едно красиво ,умно и лъчезарно момиче. Определено мога да ви предупредя,че тази книга ще бъде пълна с обрати ,за които дори не сте подозирали...