Ще ми позволиш ли да изброя какво обичам в теб? Би било хубаво, ако мога да го направя. Даваш ли ми разрешение? Донгхюк? ﹏﹏﹏﹏﹏ ⓨ c o v e r b y m e

Където Чонгкук е влюбен в Техьонг и всеки ден в 19 минава през магазинчето до блока, в който живее, за да го види.

тя обичаше да чете книги. той обичаше да я наблюдава как чете.

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Original/Оригинал (in English) –> http://www.creepypasta.com/jeff-the-killer/ I DON'T OWN THE ORIGINAL STORY! Нямам авторски права над оригинала това е само превод. Това е horror затова ако не харесвате такива неща не четете това!

До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и попита: -Ти си новата ни ученичка, нали? Хайде представи се. -Казвам се Кристина Нелсън. Мисля, че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ве от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. В този мамент влезе едно момиче. Изглеждаше страхотно-същински Ангел. Госпожата ѝ направи знак да седне. -Извинявай мястото свободно ли е?-попита ме тя... Така започна всичко... Любовта, надеждите, мечтите, страхът... Make love not war! MORE LOVE. LESS HATE. ❤

Смутове с BTS и една кратка история. Четете, за да разберете.

"Той имаше красиви, дълбоки очи. От тези, в които може да се изгубиш лесно. И предполагам, че аз го направих."

"- Нормално ли е да обичаш? - Да. - Нормално ли е да обичаш същия пол? - Да. - А нормално ли е да обичаш призрак?" Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното. Започната: 08.03.2018 Завършена: 13.09.2018