Казват, че децата са Божи дар и наистина! Едно - Божи дар, две - също...но когато имаш пет шибани деца осен тежка депресия, болки в кръста и главата друго не получаваш от този дар. Положението на самотния татко Техьонг хич не е розово. Факт, че връзките му не вървяха, но пък и петте различни майки не се интересуваха нито от децата си, нито пък от тридесет и пет годишния баща. Да, определено има и такива хора. ...за сметка на това Чонгкук пък е самотник от доста дълго време. Тайното продължение на Vante

Jungkook намира малко вълче в гората и решава да го отгледа. Когато вече вълкът, с името Taehyung е голям, се превръща в момче. Jungkook го учи да бъде човек, но това води до нови чувства. А какво става когато Taehyung е в опасност, но от него зависи всичко?

Джънгу не харесва Лукас. Няма значение, че всички останали твърдят обратното.

-Пиши му. -Не мога. Ако ме отреже? -Просто му пиши Лухан! -Добре... LuLu: Хей<3 SexyHun is typing... Корица: sadreamer_01 #21 in fanfiction |23.08.17| #15 in fanfiction |29.08.17|

На една сцена от вече 2 години. А той разбира за съществуването му чак сега? Но това не им пречи да се запознаят пак и между тях да се породи нещо което не трябва. Или поне така казват.. #88 in short story 6.11.2017 #76 in short story 6.11.2017 #54 in short story 7.11.2017 #50 in short story 9.11.2017

"На какво ли не са способни днешната младеж за малко внимание." - мислеше си Джебум вече шеста година. Цели шест години приятелство с Чой Йонгдже. Ако не рекорд, то това бе истинско чудо. Чой Йонгдже - единственият човек, способен на това да застане пред теб, да те погледне с широко ококорени очи, повдигнати вежди и разтеглена усмивка, облечен в бебешко розов суичър, казвайки с възможно най-невинния и детински глас думите "Здравей. Името ми е Йонгдже, виждам духове!". Започната: 11.07.2017г. Завършена: 29.08.2017г. ◈Cover: sadreamer_01

"Трябва ми оправдание, за да ти пиша. А има ли по-добро оправдание от това да кажа на момчето ми каква е причината една тъпа ограда с бодлива тел да разваля връзката ни? Ще ти отговоря - няма." ~•~ Където Джебум пише писма до любимия си от затвора, разказвайки му за това как протича животът му и как е попаднал там.

Йонги беше просто поредица от красиви думи, а Джимин неговата мелодия.

"Лухан го забрави,но Сехун-не." [Завършена]