Стихове

Не ви върви в любовта? Някой постоянно ви бие seen и това ви дразни? Били сте на среща и се чудите какво да правите? Е, нека да опитаме да поразнищим казуса. *content posted is not owned*

Скръбта, отчаянието, щастието и любовта са чувства, които всеки един от нас изпитва по един или друг повод. Сблъскваме се с тях ежедневно, опитваме се да се борим с тях и да ги изразим по правилния начин. Искаме да намерим универсалното определение за тези емоции, които рушат съществуването ни всеки един ден, напомняйки ни, че все още носим хуманност в себе си. Това е книга за вътрешната битка на всеки един от нас, който се бори с демоните на своя живот, искайки да намери златната среда. Но това е и книга за всеки един, който желае да открие любовта, светлината и себе си в настоящето на един скорострелен свят. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ УНИКАЛНАТА @YaNeRusskaya.

Просто авторски мисли и стихотворения...... Просто неща от живота.... Просто неказани думи.....Просто изречения пълни със стойност....Просто света показан през моя поглед....Надявам се да Ви хареса... \\ Poetry by DaraTheWizdome \\ _________________________________________ #2 in Poetry // 09.09.2017год. #1 in Poetry // 08.09.2017год.

ако ви се чете малко шит поезия, не бих ви изхвърлила ~¿~

"... да превърнем в ден нощта"

Думите са отдушникът на душата. Когато бъдат спрени, тя ще избухне в обвити с бръшлян парчета, а бурените ще създадат илюзия за отровни цветя. Именно това е поетичният безбрежен свят - жаден вик сред безгласни, буен огън в пустиня. Това е моята поезия. Това е моята проза. Това съм аз. ~Искрено благодаря на най-страхотното същество за корицата -Vdyakowa, жено моя, обичам те!~

"Не вярвам на хора без пороци и любов без лудост. Вярвам, че красотата на думите буди умрели души и спасява живите." Ралица Генчева Никое от произведенията не ми принадлежи, тези красиви стихове принадлежат на Ралица Генчева, а книгата е издадена от издателство Фабрика за книги. Целта е разпространение :)

Имах на разположение целия си живот, за да ти кажа какво виждам в теб, а се провалих. Понякога цял живот не стига за да кажеш на някой, че го обичаш. ....Най-лошото при думите е усещането, че има думи, които са останали неизречени. Тежестта на онова, което никога не е съществувало и което въпреки това никога няма да престане да съществува.

Не знаеш какво правиш с живота си? Не знаеш кое е правилно и кое не? Не знаеш на къде да поемеш? Къде и кога да оставиш миналото да си остане минало? Не знаеш утрешния ден какво ще ти донесе? Това и аз не мога да ти кажа, но в моята хаотичност, може да откриеш своята подреденост. Никого не знае. Никого не може да каже преди да опита.