Нито слънцето грееше, нито птичките пееха. Като цяло единственото будно на съботната утрин в 6:30 беше Лиза, която се разкайваше за избора си. Просто да отива към "най- луксозния" квартал а именно- Орландовци по това време не беше в нейн стил. Тя предпочиташе нощните разходки из "по- спокойните" квартали на София- полето в Надежда беше истинско вдъхновение за нея. Винаги можеш да срещнеш някой дълбоко умислен клошар, който разкрива тайните на живота или друг любознателен младеж, събиращ в хартижка някакаво бяло прахче. - Ъъъъъъъъ... с кой мозък го родих това да ходим на битака за кристали? А и те с кой мозък ми се навиха? ... Дано сме разгадали правилно картата! Само ако се окаже, че сме я гледали на обратно и камъка сега е някъде в Дружба се признавам за най- малоумния лидер съществувал някога!- говореше си Лиза сама на път към Сердика. Тя дори не знаеше какво я очаква на пазара ...