"...Дишането й бе учестено искаше й се да се разплаче,но не можеше.Имаше чувството,че измина цяла вечност,докато чу двата смъртоносни изтрела. Спокойствие обзе душата й. Всичко е наред Питър и Салил са останали живи .Въобще не й мина през ума ,че жертвите могат да бъдат,именно, те двамата. Готова да отключи вратата на колата ,Мегън видя висок мъж с черно злокобно облекло, който я пронизва със своят жаден за кръв поглед ..."

Погром грози Великата Империя Нихее, след като кралството на Ледената прерия и неколцина други владения дръзват да се изправят срещу тиранията на поробителите си. Лъч светлина, предоставящ шанс за възвръщане на вековно установения ред, проблясва като ореол от надежда за Империята, щом в ноктите на владетелите попада двадесет годишната Вакрия. Нейната неестествена дарба е липсващият елемент, който може да осигури върховната сила, от която император Махеша неминуемо има нужда. Но дворцовите интриги, пропитите с кръв, родствени предателства и дори една тайна, пазена с цената на мнозина животи, тегнат като гилотина над опозорения, горящ трон на владетеля. Страдалчески звън ще отекне, оповествявайки най - тежката от всички присъди... корицата е дело на @dreamsformagic

По земите на България, дълбоко в непрогледните гори, бродят прелестни създания. Щом се свечери и тъмнината обгърне мистериозните български планини, народните поверия повеляват никой да не се скита из най - отдалечените им кътчета... ако му е скъп животът. Безмилостни чудовища обикалят на длъж и шир, но невинният им външен вид заблуждава дори и най - опитните познавачи. С дългите си руси коси, порцеланови кожи и изписани лица те са олицетворение на истинската красота, прокълната никога да не види бял ден. И никога да не бъде обикната. Самодиви. Тези запленяващи жени пораждат много въпроси в съзнанието на студента по българска филология Никола Петров. Въпроси, чиито отговори той тръгва да търси из мистичните гори на Пирин, въоръжен единствено с един малък дневник и доброто си сърце... Книга първа от поредицата "Създанията на нощта" Cover made by me 『 Books Awards 2018 First Place 』

Един ден. Едно езеро. Един инцидент. Нищо интересно не се случва около хората в Уестфил. Това е така докато една вечер, не загива момиче. Никой не разбира за това, освен брат ѝ. Чувства се като шизофреник, когато се връща в къщата на баща си и открива момичето непокътнато. Поредица от странни събития последват и градът губи имиджа си на "спокойно" за живеене място. Вече нищо не е както преди. В опитите си да решат проблемите, младежите се забърват в още по-големи и откриват непознати дотогава за тях, тайни. Схвръхестественото превзема Уестфил, а единственото спасение се оказва момичето. Но колко точно е способно да жертва то, за доброто на останалите? МОЛЯ, НЕ ВЗАИМСТВАЙТЕ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА ИЛИ КНИГАТА КАТО ЦЯЛО! УВАЖАВАЙТЕ ЧУЖДИЯ ТРУД!

Казвам се Даниел и съм на 16 години. Живея в Лос Анджелис. Косата ми е рижава и съм с тъмно кафеви очи. Живота ми е ад още от както съм се родила. Баща ми почина, останахме аз и майка ми. Реших да започна живота си на ново. Преместих се в Ню Йорк, и от този ден живота ми се промени.

Той ме погледна. Аз също. Той стана и започна да се приближава бавно към мен. Аз инстинктивно отстъпих. Продължаваше да се движи към мен. Скоро се опрях в стената. Той застана пред мен. Милиметри деляха лицата ни. - Знаеш ли защо бях при лекарката преди да тръгна за Канада ?- прошепна тихо. - З... з... защо?- попитах уплашено. - Бях болен.- каза кратко той. - Болен от какво?- вече се паникьосвах. Какво е станало? - Болен от любов.- изрече кратко той преди да слее устните ни.

Дейзи Холънфорд беше най - обикновено 17 годишно момиче, но всичко се променя след пристигането ѝ в Атланта. Още от първия ѝ ден в училище започва с проблемите на новият си труден живот. #9 romance - 08.04.2018

Историята се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на погребение. Моето погребение за жалост. Не знам какво точно да си мисля в този момент, дали започвам да го харесвам или се влюбвам. Това е ужасно. Имам чувството, че ще потъна в ръцете му. И този поглед не означава нищо друго освен ,че клишираното и добро момиче се влюби в демонския ангел на любовта. Погледът му беше не разгадаем, както и физиономията на лицето му. Търсеше някого, може би поредната му дама за вечерта. Хах жалко,че е такъв с такова гарваново сърце. Изведнъж засече погледът ми, че го наблюдавам. Това ме учуди, защото се запъти към мен. И аз се учудих, защо не мърдам, продължавах да го гледам в тези зелени тъмни очи, криещи целият свят вътре, както и мен. Когато, човек е близо до болката на сърцето си, не разбира кога следват спонтанни целувки. Както и аз не разбрах кога се влюбих в него и му отвръщах. Лошо!

Властта ми няма граници и всяко мое желание бива изпълнено. Тя дори не подозира, че е привлякла вниманието ми. Ще я притежавам. Ще я погълна. Време е да взема това, което е мое.

Едно момиче и едно момче в парка. Една невъзможна любов. Една кифла, която пречи на любовта им. И едно куче, благодарение, на което се срещат двама млади. Започната на: 23 Май 2016г. Завършена на: 08 Септември 2016г. Корицата е направена от: @BabyGirl24_