Пролог Аз съм Абигел и мразя родителите си.Знам,че тази дума е доста пресилена,но аз мисля така.11 клас съм и имам две много добри приятелки от който за съжеление една от тях предадох.Имам по-малък брат на име Майкал и е 6 клас за всяка негова беля аз съм виновна.ЗАЩО ВИНАГИ МЕН НАКАЗВАТ?!?!?!? За гаджета въобще не става дума.Всички около мен имат само аз съм самотна! ЗАЩО?!?!?

Противодействие.Това е единствената дума с която може да се опише любовния живот на 21 годишната Леа Смит.Намирайки нови или не чак толкова нови приятели тя не си представя живота си по-хубав.Приятелството обаче върви ръка за ръка с любовта.Тя се влюбва и намразва един и същи човек едновременно.Кара я да плаче от радост и преживявя най-гадната си година страдайки "напразно".Той започва да я обича до небето и обратно, и се чувства по-предаден от всякога.Биват напревени доста грешки от любов,понякога прекалено големи,с надеждата,че след дъжда пак ще има дъга.Това,което мислеше за истина бе лъжа.Лъжата за доброто на другия пък бе истина.Омразата става любов и любовта в омраза отново.Едно бе сигурно - нищо никога няма да бъде същото...