"Дори смъртта не може да ни раздели." #1 in Psycho

taekook/boyxboy Маска - куп фалшиви емоции и действия, прикриващи вътрешния ни свят и разруха. Нека заедно се потопим в една бягаща от реалността история за двама младежи, чиито съдби се преплитат неочаквано, оставяйки след себе си истински ураган от чувства. За две изстрадали души, тръгнали заедно по пътя към щастието, опитвайки се да изкупят както своите грехове, така и тези на родителите си. Дали обаче ще успеят да превъзмогнат старите си, болезнени навици и да поставят едно ново начало на живота си? корица - @BlingsFOX

Jungkook е странно хлапе. И това е причината всички да го смятат за луд. Дори семейството му. Той се надява да намери някой, който ще го обича такъв какъвто е. Taehyung, или по-известен като V, е гангстерът на Сеул. От няколко години се опитват да го заловят, но той е по-умен от тях. Какво става на татък? Еми прочетете, за да разберете.

/Започнах я сериозно и я превърнах в пародия. Приятно четене! 😄/ Ким Намджун е момче, което е изгубило родителите си и сега живее с по-малката си сестра и баба си. Джунг Клоуи е корео-американка, която живее с майка си американка и баща си кореец, както и с по-малкият си брат. / Всички права са запазени. Не копирайте! Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка глава е вложен труд. Благодаря~ 💜/ Started at: 24 June 2018 Finished: 14 November 2018

❝- Възхищавам ти се.- прошепнах.- Преживял си много и все пак се държиш. - Повярвай ми, няма на какво да се възхищаваш... Усмихнах се леко, а погледът ми се насочи към разрошената му коса. - Ако виждаше това, което аз виждам в теб, щеше да разбереш.- отвърнах топло, заглаждайки един кичур от косата му в посоката, в която трябваше да бъде. Дъхът му топлеше лицето ми. А после устните му се притиснаха в моите. ❞ Highest rank : 2 in Fanfiction

Когато Джеон ДжънгКук приеме да се омъжи за Сонг Те Хи заради няколко препядствия. Тя е щастлива Когато Той не е Тя би направила всичко за него Той би направил всичко за друга жена... Корица: @keithapeminsuga ///#1 song -thank you so much| //#2 Taehee-Thanks again| /#1 Pain -O.M.G //#18 Jimin //

Анджелийн Морган е студентка, която през деня е обикновено момиче и върши обикновени тийнейджърски неща, но вечер тя работи като барман в нощен клуб. Една сутрин нейният най-голям кошмар решава да се сбъдне и бившият ѝ да се появи в цялата си прелест. /Не приемайте нищо сериозно, защото принципно пиша глупости, тоест това е пародия. Най-много до 600 думи на глава. Моля, ако решите да прочетете целия фенфикшън - гласувайте за всички глави. Благодаря 💜/ Started at: 19.12.2018г. Finished: 09.05.2019г.

Аз съм луд фен на BTS за това всеки ден им пишех в туитър и истъграм. Тагвах ги на различни снимки, пусках постове за тях. Правех всичко възможно, за да се свържа с тях, но без успех. Накрая се отказах ,писна ми постоянно да се опитвам ,да говоря с тях. Бях се примирила ,че никога няма да ги видя. Но един ден получих съобщение от непознат в туитър. Блокирах го,защото не си пишех там с непознати,но той ми писа в истъграм. Оттогава започнах да си пиша с него. След това открих тайна, която ме шукира доста от него.

(extremely delicate, not of this world) - И затова искаш да се пострижеш? Не заради себе си, а заради някого другиго. - Мислех си, че ако ме харесваше повече- - Техьонг, спри. - отсякох и го хванах за раменете. Исках да ме чуе добре. - Няма нужда да се променяш. Ти си... просто прекрасен. И който не те оценява, губи много. Техьонг изглеждаше толкова крехък в този момент. Кожата му изглеждаше като порцелан, а косата му лъщеше на светлината от телевизора. Имах чувството, че ако не отслабнех хватката си на раменете му, щях да го счупя. Затова го направих. Очите му пробляскваха заради сълзите, които се опитваше да сдържи в себе си. - Не искам да се променяш заради сестра ми. - прошепнах и погалих бузата му. Почувствах как трепери от напиращите в него емоции. - Бъди себе си. На света няма друг като теб. Изведнъж той ме прегърна силно и докато осъзная какво се е случило, усетих как трепереше в ръцете ми. - Техьонг... - Благодаря ти. - прошепна тихо, притискайки ме към себе си. - Не знам какво щях да правя без теб.

Ким Хю, обикновено момиче на 16, което не знае какво я очаква още с ставането сутринта. /Писала съм я преди 6 години, когато тъкмо се залових с писане, искам да се знае. Моля, когато решите да четете фенфикшъна от начало до край - гласувайте за всяка една глава, защото във всяка глава е вложен труд. Благодаря~ ?