Той ми се усмихва. - Добре, позна...Донякъде...Всъщност си мисля: "Искам я, тя е голям инат и няма да ми е лесно, но накрая ще я получа."- казва ми и ме притегля към себе си. Аз клатя глава. - Надявай се!- казвам му предизвикателно и той започва да се навежда, за да ме целуне. Челото му докосва моето и устните ни са само на няколко сантиметра разстояние... Родителите на Мирела Флоре взимат твърде голям заем от най- могъщата мафия в цяла Флоренция. Заем, който не могат да върнат. Единственият начин да избегнат сигурната смърт на цялото семейство е Мирела да се омъжи за лидера на тази мафия, Рик Ричи. Тя обаче изобщо не иска да се омъжва само на 18 години и току-що постъпила в колеж. Рик Ричи е 23-годишният лидер на тази мафия. Когато е на 21 години и се разхожда, той вижда Мирела и уж случайно се блъска в нея. След тази тяхна среща и разговора, който провеждат, той решава, че ако един ден се реши да се ожени, съпругата му ще бъде Мирела и никоя друга. Един ден, след 2 дълги за него години, съдбата му предоставя тази възможност...

Две провинциални момичета са получили награда за преместване в елитно училище в София. Те са най-добри приятелки, но по характер и вкус са напълно противоположни. Когато се преместват в столицата, там се запознават с много нови хора, които имат еднакви характери и интереси, но това ще провокира много сълзи, раздели, лъжи, тайни и войни. Можем ли да вярваме безрезервно на хора, които не познаваме или само на най-близките ни хора? Очаквайте много скоро нещо ново, което ще разбие фантазиите на тийнейджърите.

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може