{Трето място в The Glass awards 2018} "Дванадесет главни герои, дванадесет различни илюзии, дванадесет различни тела, всяко едно от тях, разказващо различна история. История за душата, която е колкото видима, толкова и невидима. История за лъжата, която умее да плаче, за миналото, което е съвсем възможно да се достигне. История за птицата, с дарбата си да плува във въздуха, за летящите сълзи и любовта като илюзия. Шест различни любовни истории, свързани в една, чрез тънкия конец на случайността. Душата на птицата отлетя в миналото, срещайки се с лъжата и звездните сълзи на любовта." - прочете Ханул от скъсаната бележка под леглото на Юнги. Тайните и мистериите се заплетоха още повече в главата й. English translation you can find in KarminPark95's profile. I purple uu!!💜 @VDyakowa - благодаря за прелестната корица

"𝒲𝑒 𝓉𝓇𝓎 𝓉𝑜 𝒽𝒾𝒹𝑒 𝑜𝓊𝓇 𝒻𝑒𝑒𝓁𝒾𝓃𝑔𝓈, 𝒷𝓊𝓉 𝓌𝑒 𝒻𝑜𝓇𝑔𝑜𝓉 𝓉𝒽𝒶𝓉 𝑜𝓊𝓇 𝑒𝓎𝑒𝓈 𝓉𝒶𝓁𝓀." Все още има надълбоко. Все още, криещо се в очите им. Ако докосне сърцата им, само любовта ще е тази, която ще ги изгори. Крепят се един за друг. Както пламъците за огъня. ♾𝘞𝘪𝘯𝘯𝘦𝘳 𝘪𝘯 '𝘛𝘩𝘦 𝘎𝘭𝘢𝘴𝘴 𝘈𝘸𝘢𝘳𝘥𝘴 2018' 𝘤𝘢𝘵𝘦𝘨𝘰𝘳𝘺 '𝘭𝘰𝘷𝘦 𝘣𝘦𝘵𝘸𝘦𝘦𝘯 𝘵𝘩𝘦 𝘭𝘪𝘯𝘦𝘴'. 𝙘𝙤𝙫𝙚𝙧 𝙗𝙮 𝙨𝙖𝙙𝙧𝙚𝙖𝙢𝙚𝙧_01•

"𝒮𝑜𝓂𝑒 𝒽𝑒𝒶𝓇𝓉𝓈 𝓊𝓃𝒹𝑒𝓇𝓈𝓉𝒶𝓃𝒹 𝑒𝒶𝒸𝒽 𝑜𝓉𝒽𝑒𝓇 𝑒𝓋𝑒𝓃 𝒾𝓃 𝓈𝒾𝓁𝑒𝓃𝒸𝑒." Две разбити сърца не болят по-малко от едно разбито. Понякога усмивките са мъка, понякога усмивките са скръб. И само влюбените птици при раздяла, на своите гнезда, обръщат гръб. ♾𝘞𝘪𝘯𝘯𝘦𝘳 𝘪𝘯 '𝘛𝘩𝘦 𝘎𝘭𝘢𝘴𝘴 𝘈𝘸𝘢𝘳𝘥𝘴 2018' 𝘤𝘢𝘵𝘦𝘨𝘰𝘳𝘺 '𝘢 𝘸𝘢𝘵𝘦𝘳𝘧𝘢𝘭𝘭 𝘰𝘧 𝘪𝘯𝘴𝘱𝘪𝘳𝘢𝘵𝘪𝘰𝘯'. 𝘤𝘰𝘷𝘦𝘳 𝘣𝘺 @𝘴𝘵𝘦𝘭𝘢𝘥𝘦𝘴𝘪

Въпреки изминалото време, напрежението в къщата на Мефисто не се е разсеяло и нещата стават все по-трудни за Мередит. Подтискайки притеснението, което таи в себе си за приятелката си, тя се опитва да се сближи с Джакс, който ѝ се струва по-непознат от първия път, в който го видя. Всеки със своите тайни, показва малка част от себе си и се опитва да пренебрегне чувството за предстоящо бедствие. Нови опасни същества заплашват всички с ангелска кръв във вените, докато Ерикс дебне зад ъгъла, търсещ нова Ро, която да отвлече. корица: VDyakowa

Бавно в мен умира нещо, което ти помести там, любов ли е - не зная, но че искам те отново знам. Без теб животът не е никак лесен... И падам бавно на земята, тъй както го правят листата на есен... •Най-високо постижение като класиране в Poetry: #5 (17.08.2018) •Статус: В режим на писане

- И двамата знаем, че всяко момиче би убило да бъде на твое място с мен, точно сега. - той се усмихна, защото знаеше, че това, което казва е напълно вярно. Хора като Леа Уилсън и Ривър Паркър не се смесват, затова има граница между популярните като Ривър и аутсайдерите като Леа. Но какво, ако трябва да прекарват времето си заедно, без да са предполагали, че някога ще им се наложи? И не само в училище, но и вкъщи. След като къщата на Леа е атакувана от насекоми, семейство Уилсън са поканени да отседнат в имението на тяхното старо приятелско семейство. Това, което прави ситуацията по-пленителна е, че Ривър е синът на старите приятели на семейство Уилсън. Ще ви дам време да възприемете информацията. Да, прав си. Живеенето с най-саркастичната зубърка и егостичният секси бог под един и същи покрив води до поредица от събития, които карат двамата да направят нещо напълно неочаквано. Те растат по-близо, и по-близо, и по-близо, докато...е, ще трябва да разбереш сам. Последвайте Леа през нейното приключение във влюбването, разбитото й сърце и научаването на урок, което обяснява, че има повече живот, о

Защото Паркър Перкинс бе малко пиян. Докато Мина Сарикая бе малко отегчена. И някак си една съдбоносна тоалетна ги събра заедно. (!) Историята е превод. All Rights Reserved to @hyrule

Положението започва да става все по-катастрофално. Дестини и Хънтър. Два абсолютни ината, които не се понасят. Лошото момче, което крие тайните заедно с чувствата си надълбоко и момичето, което винаги е живяло охолно и никога не е познало истинска болка. Или поне тя така си мисли. Лятото й в Маями обаче започва малко по малко да разкрива всичко около нея. Колкото и да се убеждава в противното, не е нормално сребристите очи на съседа ти да сияят. Нито огънят да е най-добрият му приятел. И с всеки изминал ден, любовта между Дестини и Хънтър нараства. Но е достатъчна само една единствена грешка, за да ги раздели. Може би дори завинаги. Съдбата винаги ги е събирала, само за да ги раздели. Ще успее ли и този път? #2 in Romance 09/08/16

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

Една единствена вечер и няколко секунди могат да съсипят живота ти. Скайлър си е отишла. Всички са го преживели. Но не и Харлен. Той не може да се оттърси от завладялата го вина. Не допуска никой до себе си. Всички са го оставили намира. С изключение на един човек. Ембър се мести в поредния нов град. Придържа се към златното си правило - не създавай приятелства, ако не искаш да страдаш. Или поне се опитва. Докато една нощ не се запознава с Харлен, с истинския Харлен - момчето, което се оказва по-пречупено дори и от нея самата. "Захвърлих собствените си правила заради теб." #1 in Teen Fiction 23/02/17