Разпръснати части от мен и теб, които можеш да събереш, само ако прочетеш цитатите, оставени във всяка една от тях. Въпросът ми към теб след всяка от тях е:"Успях ли да те вдъхновя?".

Щастието е универсално за всички из дебрите на познатия ни свят. Но хората се различават тъкмо по своето нещастие. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - Лев Николаевич Толстой. Разбитите сърца се разпознават, защото всяко страда по специфичен начин. Срещат се по улицата, кимат си, установяват, че не са сами. Но въпреки това не се знае колко от тях продължават да вървят напред. Такъв беше и случаят с Роза и Зюмбюл - две разбити на фрагменти души, които по случайност успяха да се срещнат по средата на изтеразния си път. Проблемът не беше, че не искаха да преодолеят миналото, а че то никога не ги пускаше. То стоеше винаги неотлъчно до тях. Затова единственото, което им оставаше, бе да се съединят с надеждата да преборят собствените си страхове, мъка и пороци. И те погледнаха един в друг и намериха своето огледално отражение. Но беше твърде късно, когато го сториха. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА @Flower_Reader.

××× Будиш ли се нощем от стоновете на душата ми за теб? ××× - Всичко, което не ти казах. ××× 15.09.2020 - #1 in #поезия

За онези, чиито крила са изтръгнати. За онези, чиито надежди са разбити. За онези, чиито мечти са загубени. За онези с фалшивите усмивки и кървящите рани. За онези с тихите сълзи и безмълвните писъци. За всички ангели с ранени души. ✒ Сборник с поезия 2018 ✒ Highest rank: поезия, 3 място ✒ Автор: Flower_ Reader Корица: Flower_Reader

Сейдж Валор се завръща от Франция, за да се бори срещу демоничната активност в Англия. Създателката на Ордена на Ловците вече не е онази наивна тинейджърка. Сега тя е по-зряла, по-силна и... по-опасна. Една заплаха, че финансирането на Ордена ще бъде спряно, ако Сейдж не приеме важна мисия, я изпраща обратно в затвора, в който бе лежала. Съдбата отново я среща с Кристофър Грейвс. Дали той ще успее да разтопи леда в сърцето ѝ и да си я върне или нещата за нея окончателно са приключили? Светът е застрашен от мощта на Господаря на Демоните. Зъл демонолог, който се укрива и е труден за залавяне. Сейдж Валор няма намерение да се отказва. Би се борила до край, за да спре демонолозите веднъж завинаги. (Това е втората книга за Есосайс. Първата ще намерите в профила ми. Корицата също е моя, дано ви хареса.) Жанр: Фентъзи, Романтика Възраст: 16+ Статус: Завършена

Светът разделен на две - „висшето общество" владее игрите Игрите - владеят хората Ако живееш в съвършен свят, в който страхът, гладът и смъртта не съществуват, свят отделен от реалността, но притежаваш прекалено голямо любопитство. Решиш просто да надзърнеш зад завесата на съвършения си затвор и тя просто падне... И те остави лице в лице със собственото ти любопитство... Подбудена от любопитството си Анастасия напуска дома си без дори да подозира, че това може би ще бъде най - голямата ѝ грешка. И вероятно последната. Неочаквано момичето попада в игрите, създадени да забавляват „Висшето общество". Попаднала в една истинска игра Анастасия осъзнава, какъв всъщност е животът навън. И че самите игри нямат нищо общо с това, което се представяше като средство за забавление на „Висшите". Момичето разбира, че основната цел на игрите е отстраняване на силните, умните и храбрите. Намаляване на популацията. Но това са хора! Присъединявайки се към една надеждна компания Анастасия успява да оцелее поне до момента, в който всичко се обърква...

Страх, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече? Цели на Кала: Да бъда пример за починалите ми родители, да работя усърдно, да се стремя напред. Цели на Вик: Да я спечеля!

Тя е съвкупност от ранните часове преди изгрев, големи пуловери, стари книги и сладостта по езика му. Сам не знае как е придобила по-голямо значение за него от сутрешната му чаша кафе, но няма нищо против, защото приятелството му с нея му носи повече удовлетворение отколкото купоните в петък вечер. И просто така Ноел Кингстън му позволява да надникне в апартамента й и в любимата й книга, а в замяна на това разчита на него да я държи в ръцете си по време на страшни филми и да й помага със задачите по физика. Но какво, ако границите на приятелството се размият и от тях не остане нищо освен преследваща го и в сънищата му сладост?

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.

Къдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да се чувствам специален... и така и не усетих кога вече бях влюбен...