Щастието е универсално за всички из дебрите на познатия ни свят. Но хората се различават тъкмо по своето нещастие. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - Лев Николаевич Толстой. Разбитите сърца се разпознават, защото всяко страда по специфичен начин. Срещат се по улицата, кимат си, установяват, че не са сами. Но въпреки това не се знае колко от тях продължават да вървят напред. Такъв беше и случаят с Роза и Зюмбюл - две разбити на фрагменти души, които по случайност успяха да се срещнат по средата на изтеразния си път. Проблемът не беше, че не искаха да преодолеят миналото, а че то никога не ги пускаше. То стоеше винаги неотлъчно до тях. Затова единственото, което им оставаше, бе да се съединят с надеждата да преборят собствените си страхове, мъка и пороци. И те погледнаха един в друг и намериха своето огледално отражение. Но беше твърде късно, когато го сториха. КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА @Flower_Reader.

Катерина е влюбена в самата идея за любовта. Заедно със своята най-добра приятелка Миряна, се сблъскват с различни характери на момчета, като техните взаимоотношения биват изследвани в хода на действието. В сюжета е налице не само приятелство и любов между млади момичета и момчета, но и отношения между деца и родители и как родителското възпитание ни приплъзва в определена посока на живота. Разгръща се историята на Катерина и мистичният Явор, в която се намесва и добродушният Велизар, а дали Миряна ще открие човека за себе си, докато се лута в бездната на вътрешните си усещания, предизвикани от злосторният Светослав? А каква пък съдба се очертава за него? Петимата главни герои, очертаващи ъглите в любовен петоъгълник, преминават през множество любовни, еротични, болезнени перипетии и душевни преврати в своя млад тийнейджърски живот, като разкриват една старовременна любов, но в съвременни условия. Корица: demiblue99 #81 Romance/25.12.22./

Пътят на едно момиче, което се надбягва с котката, в който "котката" е метафора за живота. Или иначе казано - буря от мисли за ежедневието, в която се надявам да откриеш себе си или поне да намериш нещо общо. Защото никога не сме сами.

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Животът ми в момента може да бъде описан само с една дума и тя е... -Барабани моля!Всичко ли трябва да ви казвам?! Добре ,така. Та-думата е б... Ооо Линк веднага остави това! Не,линк не бягай,върни се веднага... Та оправих се най-накрая. И така думата описваща живота ми е ... опа телефона ми. Здрасти Фин! Хайде да се чуем след малко. Да опитвам се. Добре,чао. Така извинете ме. И думата е бъ... -Тос,прибрахме се! -О,стига де! -Моля!? Тоскана ела тук на момента! -Някой е загазил. Ха,ха. -Млъквай Мия! Думата е БЪРКОТИЯ. Не ,,стойте не ме наказвайте! Неее...! #6 in humor - 06.09.2016 # 4 in humor Историята не е редактирана!!!!

Защото Паркър Перкинс бе малко пиян. Докато Мина Сарикая бе малко отегчена. И някак си една съдбоносна тоалетна ги събра заедно. (!) Историята е превод. All Rights Reserved to @hyrule