- Това не е правилно. - Тогава направи нещо. - Какво предлагаш? - Намери някой, който ще ти помогне. Джено се замисли над това.

Желаното от всеки момче ще намери своят майстор и ще потегли на друга посока. Той е с кестенява коса и сини очи, в които можеш да потънеш. Казва се Луис и е баскетболист. Тренира усилено и предполагам разбирате какво се крие под тениската му. Да естествено... мускулестото му тяло🤤.

[ Стихосбирка ] из "Страданията на един артист" → ⓒ c o v e r by YEOUNN

Разказва се за БТС и едно момиче на име Иви. Ще разберете, ако четете.... Корица:Mia20042017...много й благодаря

**** -Ти си истински задник знаеш ли? -Сиера не мисли така. - не отделяше очи от пътят. -Сиера е с розовите си очила щом стане дума за теб. -Значи често разговаряте за мен? - едва доловима усмивка се появи на лицето му. -Всъщност избягваме да говорим за теб.Ти си олицетворението на Сатаната за мен. Той се засмя и отби. -Сега какво? - ядосах се.Когато го погледнах той беше доста развеселен. -Сатаната казваш? Интересно.Да не би да е защото онази вечер не избрах да целуна теб? Заради това ли е? ****

Той беше просто едни сини очи и мръсно руса коса. Замечтан поглед, който му придаваше вид на човек, който дори не съществува в една реалност с теб. Понякога мълчалив, понякога усмихнат, понякога забил в телефона си, често с цигара в ръка и самотата около него. И нищо повече. Тя беше низ от кошмари и нещастие. Вечно отнесена и амбициозна, за което свидетелстваха оценките й в училище. Идеалист, леко тъжна, много обичлива и прекалено наивна за своя сметка. Приятелите й я харесваха, семейството й се гордееше с нея, животът й бе каша. И нищо повече. Това е история за една нереална любов, за осъзнатата саморазруха в името на илюзията за щастие, за опиата от 'света на мечтите'. За това колко сме крехки и как сме способни да се погубим с ясната идея за случващото се. За промяната, за различието, за нещастието, за сълзите, за... Нас.