|ПЪРВИ СЕЗОН| Всяко момиче иска лошото момче, което да е добро само с нея. Всяко момче иска да е добро само с неговото момиче. Изабел не търсеше такова, докато не се запозна с Джъстин. Любовта им прерасна до толкова, че да се жертват един за друг. |ВТОРИ СЕЗОН| След като Джъстин излиза от затвора нещата не са същите... Има тайни и лъжи, който той не трябва да узнае. Но дали ще е така за дълго?.. Дали любовта им ще бъде същата? И дали ще се справят с новите препятствия? Dove Cameron as Изабела Рийд Justin Bieber as Джъстин Бийбър Cover for the first season: Iva M. (me) First Season Trailer: @nelly_takova Second Season Cover: @-evegraphics Second Season Trailer: Iva M. (me)

Едно съвсем обикновено момиче на 18, което изобщо не харесва едно момче. Едно момче на 19, актьор и световноизвестен певец, а според думите на въпросното момиче - "самовлюбен глупак". И не! Не са се срещали! И двамата водят живота си както искат, до един ден, в който всичко се променя... Едно наказание... Един полет... Един "затвор"... И лъжи... Много лъжи.. Какво ще стане ако те се озоват на един остров? .... Сами!..... ... Героите са измислени. Само изглеждат като тези: Shawn Mendes as Alex Scott Peyton List as Katy Mendes Публикувана: 17.6.17 Highest rank: #4 in Teen Fiction - 7.12.2017, 7.5.2018 (🙊😱❤❤ ✌) #2 in Teen Fiction - Book Award's Wattpad 2017

Със скучно сиво ежедневие, обикновен живот и липса на нормална комуникация, 16 годишната Розалин Хобс иска повече от всичко някакво разнообразие. Дори за момент обаче тя не предполага какво ще й коства това, и за добро или лошо-накрая получава каквото вечно е желала. Попаднала в напълно нова обстановка, а именно в дома на група млади серийни убийци и наркотрафиканти, тя тепърва разбира, какво е загубила. Но без да се отказва напълно, без особено големи проблеми се вписва и заменя старото си семейство с това. И въпреки обикновеното разбирателство в къщата, тя без да иска успява да създаде конфликти в дома, а и извън него. Любовни драми, недовършени работи, провалени сделки, жажда за отмъщение и още много. Малко по малко тя започва да променя хората около себе си, както и те нея. Без да осъзнават разменят ролите си до известна степен. С нови проблеми, нови цели, разкрити тайни, вечни тревоги, пролята кръв, споделени хубави и лоши мигове, те без да искат сами се докарват до своята гибел. И дори когато опитват да оправят всичко, те тайно се питат за края, не "Как?", а "Кога?" . ~ ~ ~ 12.05.2018г.- #1 в Тийн

⫸ #1 в конкурса The Bookish Awards 2018 в категория "Романтика" ⫸ Победител в конкурса The Glass Awards 2018 в категория "Спектърът на въображението" Жанр: Романтика, Тийн Фикция, Драма Възраст: 16+ Статут: В процес на писане от 13.07.2018 АНОТАЦИЯ: Пътищата ни се срещнаха преди много години. Аз - уплашеното момче, което беше изгубило всичко. И тя - момичето с русите плитки, което миришеше на маршмелоу. Бях останал сам и всичко изглеждаше сиво, но тогава влезе тя и светът отново придоби цвят. Днес уплашеното момче го няма. То вече е „златното момче" на гимназията, а тя... Тя случайно се появи в живота ми отново. Светъл лъч, който разпръсна мрака, в който не спирах да живея. Не вярвах в съдбата, защото тя ми отне всичко, но дори и аз знаех, че има нещо съдбовно в това, че Емили Джеймс беше отново тук, след толкова много години. Какво? Времето щеше да покаже. Excerpt From "Твой Джулиан" ©2018, EvitaMaksim™, BG This material is protected by copyright.

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. " "Ти пушиш ли?" ахнах. Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода. "Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си. "Защо ми казваш всичко това?" Попитах. "Не знам, просто така го почувствах," отвърна той. Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого". Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето. Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.