- Не можем да сме заедно повече! Върви си! * Маги се присегна да затвори вратата и щеше да го направи, ако Стефан не беше хванал ръката и* - Това ли е краят? Ще сложиш край на всичко? Ами любовта ни? Тя толкова малко ли значеше за теб?... Толкова малко ли аз значех за теб? - Не ме докосвай! Всичко свърши! Сбогом! * отскубнах ръката си от неговата и затворих вратата, сега вече можех спокойно да пусна сълзите си* Това ли беше краят? На ученическата любов между един студент и неговата ученичка? Или беше ново начало и за двамата? Или просто щеше да е образувана спирала от болка и тъга, която нямаше да има край и щеше да се повтаря отново и отново, докато не ги разруши напълно?

Аз съм Петя Даскалова. На 18 години. Майка ми е починала при раждането, а баща ми винаги работи и винаги пътува. Затова живея с леля ми Моника. Днес заминаваме за Ню Йорк. Според нея там ще ни е по-добре. Тук имаме прекалено много лоши спомени. Иска да започнем ог нулата.