*Продължение на Our Love Story* Последната глава на тяхната история. Дали най-накрая ще бъдат щастливи заедно или нови предизвикателства ги чакат зад ъгъла? Вярно ли е, че на някои хора им е писано да бъдат заедно и това важи ли за Хари и Алисън? Двамата са убедени, че любовта им е по-силна от всичко и вярват, че могат да преминат през всяко изпитание. Всеки път, когато се разделят успяват да намерят пътя обратно един към друг. Но възможно ли е в един момент да няма връщане назад и така очакваният хубав край да не се появи в тяхната история?

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може

Book 1 Story by: HotlineBleeng И двамата бяха принудени да го направят. И двамата не искаха да се случва, но трябваше.. Трябваше да се оженят против волята си. Те се мразеха, или те така си мислеха. И двамата не знаеха какви трябваше да бъдат.

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.