В свят обагрен само от тъмни цветове, Им Джебум създаваше картините си благодарение само на тъжната си ренесансова дама, в която бе превърнал всичките си тежки и тъжни мисли. Но звездата на промяната го дари с нов партньор, с когото да танцува своя валс на вдъхновение: Чой Йонгдже. Credit for the cover :: yayorozu
В един малък град, едно изгубено сърце жадува за любовта на едно тъй далечно за него момче. Им Джебум се бори със самия себе си, изписвайки всяка една буква във всяко едно свое писмо до онова момче, което бе откраднало сърцето му тъй отдавна, самият той не помнеше. Но не го и интересуваше. Защото притежателят му сега...
-ДжеБум хьонг...- шептейки изплашено проговори, готов да пусне набиращите си сълзи. -Млъкни Дже.- Бум постави ръката си върху устните му, карайки по-малкия да млъкне. Сълзите на Йонгдже се спуснаха по лицето му, удряйки се с кожата на ръката на Джебум. В тишината се чуха стъпките и на мъжа, които разваляха цялата тиши...
"Липсваш ми, Youngjae." ×××× Историята е базирана на песента на Got7 "Miracle" ×××× това е най-скапаното нещо, което съм писала някога, so be prepared
Как ви се струва да живеете в семейство, в което родителите ви са хомосексуални? Ако се радвате и сте щастливи, то тогава сте коренно различни от Jeon Jaebum - синът на Jeon Jungkook и Jeon Taehyung. Младото 20 годишно момче ненавижда своето приемно семейство и постоянно ги укорява, за това че изобщо са го осиновили...
[историята се превежда] "всичко е разбито и това е по моя вина" ©enamours
Book Two of the Facts | Книга със забавни и интересни факти за GOT7. #4 IN RANDOM
Където Джебум решава да се самоубие ден преди сватбата си с Йонгдже. @CHENG-ZE 2018
" искам просто да съм твой " [ yugyeom + bambam ] Original story by: lovchangbin Cover by: x-Unreal-x
"На какво ли не са способни днешната младеж за малко внимание." - мислеше си Джебум вече шеста година. Цели шест години приятелство с Чой Йонгдже. Ако не рекорд, то това бе истинско чудо. Чой Йонгдже - единственият човек, способен на това да застане пред теб, да те погледне с широко ококорени очи, повдигнати вежди и...
"Трябва ми оправдание, за да ти пиша. А има ли по-добро оправдание от това да кажа на момчето ми каква е причината една тъпа ограда с бодлива тел да разваля връзката ни? Ще ти отговоря - няма." ~•~ Където Джебум пише писма до любимия си от затвора, разказвайки му за това как протича животът му и как е попаднал там.
