"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx

Знаете това място, нали? Онази тъмна и зловеща част на интернета. Често извратена и много сбъркана.За да оцелееш там трябва да спазваш доста стриктни правила.Трябва ти компютър, който не съдържа никаква информация за теб или семейството ти. Никаква! Не въвеждай реална информация за себе си и не споделяй нищо с никого. Запомнете, че това не е детска игра. Това е убийствен пъзел, от който няма изход. А той? За него ще разберете малко по-нататък. Тъмната мрежа е място, в което не всеки може да влезе и да разглежда спокойно. Анонимността играе важна роля в тази част от интернет. Има хора притежаващи свои собствени сайтове, където може да купиш или поръчаш всичко! Като започнеш от някои не чак толкова незаконни неща като крадени предмети, дрога, можеш да платиш на хакер и дори да поръчаш убийство. Няма граници в този свят! Влезеш ли веднъж, няма излиза от него! Той беше част от тази общност от ранна възраст, беше му в кръвта! Той имаше собствен сайт там. Наричан е с много имена едното, от които е Господаря на мрака, но най-популярния му псевдоним е Дяволът. Малко бяха тия дето знаят нещо за не

След ужасната катастрофа, която семейство Джоунс претърпява, Валъри остава сама и опустошена след случилото се. За още по-голямо нещастие, тя трябва да отиде да живее при семейство Стайлс. Хари Стайлс е зловен, самоуверен и пази много тайни. Една от които може да съсипе живота на Валъри. Идеята за нов член в семейството му, изобщо не му харесва, затова решава да направи всичко възможно да прогони Валъри. Но дали с опитите да го направи, ще успее или омразата ще се превърне в нещо друго.

⫸ #1 в конкурса The Bookish Awards 2018 в категория "Романтика" ⫸ Победител в конкурса The Glass Awards 2018 в категория "Спектърът на въображението" Жанр: Романтика, Тийн Фикция, Драма Възраст: 16+ Статут: В процес на писане от 13.07.2018 АНОТАЦИЯ: Пътищата ни се срещнаха преди много години. Аз - уплашеното момче, което беше изгубило всичко. И тя - момичето с русите плитки, което миришеше на маршмелоу. Бях останал сам и всичко изглеждаше сиво, но тогава влезе тя и светът отново придоби цвят. Днес уплашеното момче го няма. То вече е „златното момче" на гимназията, а тя... Тя случайно се появи в живота ми отново. Светъл лъч, който разпръсна мрака, в който не спирах да живея. Не вярвах в съдбата, защото тя ми отне всичко, но дори и аз знаех, че има нещо съдбовно в това, че Емили Джеймс беше отново тук, след толкова много години. Какво? Времето щеше да покаже. Excerpt From "Твой Джулиан" ©2018, EvitaMaksim™, BG This material is protected by copyright.

Не, не вярвам това да е типичната любовна история.. или пък може би е? Но нека първо се запитаме, какво е типичната любовна история? Не, тя не е срещата на двама, които осъзнават, че съдбите им са свързани. Тя е когато две объркани души се сблъскат с несгодите на съдбите си, позволявайки им да пресекат пътищата на предопределените им събития. И тук се сблъскваме с две точно такива души - объркани и неосъзнати. Едно момче, което безразлично гледа как света минава покрай него, и едно момиче, което мисли твърде много за заобикалящия я свят. Едно момиче, което мисли твърде много за него. За момчето, от третата спирка.

"Когато за пръв път дойдох в това училище нямах никой," каза той изведнъж. "Намерих това място и оставах тук всеки ден по време на междучасията. Докато не намерих Калоян и Борис. Сега понякога и те идват на това място, за да пушат. " "Ти пушиш ли?" ахнах. Той се усмихна мазно, измъкна от джоба си цигара и я доближи до устните си. Щеше да запали другия край със запалка, когато ударих ръката му и цигарата и запалката паднаха на пода. "Не сега, не мога да понасям миризмата на дим," казах аз и скръстих ръцете си. "Защо ми казваш всичко това?" Попитах. "Не знам, просто така го почувствах," отвърна той. Изведнъж се приближи до мен и прошепна с дълбокия си глас, "Това ще е тайна между нас, не казвай на никого". Той показа котрето си, чакаше да го сключа с моето. Почувствах се доста странно. Винаги спорим, но предполагам, че е изпил грешните хапчета. Бавно доближих малкия си пръст, сключих го с неговия и автоматично се усмихнах. Той също се усмихна, видях го за пръв път.

Истина или лъжа е живота?!?!

"Страха се появява, когато не виждаш надежда за спасение." Шестнайсет годишната Ния Томсън е изпратена в институция от сиропиталище, в което е прекарала целият си живот. Това ново за нея място влияе на психиката на всеки един от учениците по различен начин. За някои ,цветовете стават кърв, за други гласовете са крясъци. Това място кара всеки да разкрие своята тиха лудост,а колкото по- на високо се изкачват, толкова повече част от тях се загубва. Първи етаж. Втори етаж. Трети етаж. ~ Изкачват се по стълбицата на лудостта. Срещат любовта. История за две прокълнати деца. Прокълнати да бъдат мразени и отхвърлени от света. Оставени на място, където случайността е най-планираното действие. На мястото, което мирише на смърт и сълзи, а усмивките са маски, прикриващи белези. Там, където никой не е сигурен какво наистина значи спасение. Готов Ли Си Да Избереш? Project by yolich04 Cover and gif banner by @VDyakova