Не ми е тъжно. Просто ми е празно. И точно затова ми се мълчи. Със себе си отнесе всичко мое. И нямам думи. Само тишини.

Куп мисли на един разбит човек, изгубил себе си заради другите..или още известни като тези на един stalker Една бъркотия без последователност- дано ви хареса.~ (Съветвам хората, които за първи път попадат на 'книгата' ми да започнат да четат от последната качена глава/стих) Снимка на корицата: Томислав Желязков #11 Poetry - 6/5/2018 #4 alone - 14/5/2018 #4 heartbreak - 14/5/2018 #3 alone - 29/5/2018 #6 Poetry - 9/7/2018

Повърхностните рани оставят леки белези, които също изчезват след време. Но има неща, които оставят и рани дълбоко в душата и съзнанието ни. Рани, които не се лекуват просто от времето. Те оставят с нас завинаги. Заедно със спомените и болката. Те са белезите в нас, от които не можем да се отървем.

Зад усмивката ми има сълзи. Зад смехът ми са само нещастни викове от болка. Ела. Погледни в очите ми и виж. Виж, че не съм това, за което ме мислят и се представям.

Животът ме направи една бъркотия от емоции. Оплитам се в собствения си хаос с всеки изминал ден и чувството е задушаващо. Но изкуството освобождава душата ми от болката и я превръща в нещо красиво. Това е мигът, в който се чувствам свободна. Думите са моят отдушник. Живея за това усещане. Победител в Тhe Bookish Awards 2018 в категория "Поезия"! Корица:sadreamer_01