Той ме погледна. Аз също. Той стана и започна да се приближава бавно към мен. Аз инстинктивно отстъпих. Продължаваше да се движи към мен. Скоро се опрях в стената. Той застана пред мен. Милиметри деляха лицата ни. - Знаеш ли защо бях при лекарката преди да тръгна за Канада ?- прошепна тихо. - З... з... защо?- попитах уплашено. - Бях болен.- каза кратко той. - Болен от какво?- вече се паникьосвах. Какво е станало? - Болен от любов.- изрече кратко той преди да слее устните ни.

Миналото й я застига и сега отново не тя е тази, която контролира бъдещето си. Брияна Монтана-Вероне загубва всичко точно когато мисли, че е започнала живота си отначало. Чудовищата, които се крият в сенките на сънищата й, се завръщат и я отвеждат там, където всичко й е до болка познато - в Ада. Последната частица от душата й е унищожена. Пламъкът на живота й - угасен. Вече нямя за какво да се бори. Една-единствена мисъл й дава сили да продължи - мисълта за отмъщение. Един-единствен човек я преследва в мислите й денем и нощем - Бенджамин Блек. Това не е история за вечна любов. Това не е история за това как любовта побеждава всичко. Това е Вендета. Нейната вендета.

Болка... Страх... Тъмнина... Миналото на Брияна Монтана се връща отново и отново, за да напомни за себе си и да й покаже, че колкото и да бяга, не може да се освободи от него. Минало, коeто е оставило трайни белези по душата и тялото й. Единственият шанс да започне на чисто, без сенките да я преследват, тя получава от приятелката си Микейла, която й осигурява дом и работа в Лас Вегас. Брияна не е подготвена за нова среща с това, от което бяга. Бенджамин Блек е млад и амбициозен собственик на казино в Лас Вегас. Чаровен и самоуверен, той никога не смесва работата със забавленията. Докато не вижда Брияна - зеленооката красавица, на която е решен да покаже какво означава истинското щастие. Блек не знае, че не може да се залепи сърце, опустошено от болка. Дали двамата са готови за сблъсъка, който предстои? Дали кошмарите от миналото им, които те така настойчиво искат да забравят, няма да се окажат свързани? И кой ще оцелее? Всяка събота

- Трябва да поговорим. - каза той. Погледнах към пода. - Не, не трябва. - Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен. - Нейтън ... - Погледни ме. - прекъсна ме той. Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси? Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени. - Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми. - Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го. На устните му се появи усмивка. - Така ли? Завъртях очи. - Да, наистина много лоша идея. Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан. - Не изглежда да е така. Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно. - Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз. - През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше. - Не може