*Продължение на Our Love Story* Последната глава на тяхната история. Дали най-накрая ще бъдат щастливи заедно или нови предизвикателства ги чакат зад ъгъла? Вярно ли е, че на някои хора им е писано да бъдат заедно и това важи ли за Хари и Алисън? Двамата са убедени, че любовта им е по-силна от всичко и вярват, че могат да преминат през всяко изпитание. Всеки път, когато се разделят успяват да намерят пътя обратно един към друг. Но възможно ли е в един момент да няма връщане назад и така очакваният хубав край да не се появи в тяхната история?

Болка, гняв, омраза, ненавист, отчаяние.. Стари спомени, стари места, стари моменти, минало. Неща, напълно достатъчни, за да разрушат едно крехко и невинно момиче и бавно да изтръгнат сърцето му. В чуждите ръце може и да се намери близост, но старата любов ръжда не хваща. Миналото е забравено, но не по нейн избор. Счупено сърце не се лепи, особено с интриги и лъжи. Играят се роли с много лица. Дали това ще ги спаси от тази изпепеляваща любов, или пък точно обратното?! Дали ще ги събере отново, или ще изгасне и последната надежда за така жадуваното щастие?! Sequel to Wrong Decisions

Тя на 18, отвлечена за да бъде проститутка. Родителите и убити, а двумесечният и брат изчезнал. Той, всички проститутки в града са негови. На 23 и богат, много богат. ...-Не съм бил с никоя- прошепна и ме погледна- Мислих само за теб, за моята малка Бела която обичам повече от всичко. -И аз...не можах....опитах се, но щом затворех очи, виждах теб, не него и разбрах, че ти принадлежа.- казах и го целунах отново. -Обичам те- прошепна и опря челото си в моето. -И аз те обичам- казах и го целунах...

Наричаха го психопат, побъркан. Всички се бояха да не го срещнат. Но той не беше лош или луд. Той просто беше влюбен... _______________________________________ Роуз:Кой си ти? Лукас:Не мога да ти кажа.. Роуз:Как очакваш аз да ти се доверя като не знам нищо за теб? Лукас:... Роуз:Така си и мислех. Ние сме просто едни непознати. Лукас:Не е така, Роуз. Знам повече за теб от колкото самата ти знаеш... Роуз:Какво значи това? Роуз:Лукас?

Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея. Find me ( Sequel to the Abducted) Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен. Избяга от чудовищете, което бях...

Преди теб не бях добър човек. Мразех всеки, вършех неща, за които дори не искаш да си помислиш. А сега? Готов съм да платя с живота си за човек, който ме убива с липсата си. Виж ме, до къде стигнах!

-Съжалявам, че трябва да ти го кажа по този начин, но аз вече не те обичам. Всъщност престанах да те обичам отдавна. - каза Камерън сякаш току-що не беше казал, че не ме обича. -Какво? Ти чуваш ли се какво ми казваш? - попитах и се надявах всичко това да е една шега, която да приключи скоро. -Не исках да ти го казвам, защото знаех, че ще се разтроиш. -Да се разтроя?! Ти, ти току-що разби сърцето ми с това твое признание! Осъзнаваш ли?- попита Мелъди на път да се разплаче. Но това не беше шега, той наистина не я обичаше или така си мислеше в онзи момент, но ако знаеше, че след време ще съжалява за това, че беше изгубил любовта на живота, нямаше да му се искаше да го казва... Никога. Мелъди вярваше, че никога няма да му прости за това, че беше разбил сърцето й, но това беше до момента в който съдбата не ги събра отново. #33 random 12.07 2019 #19 random 13.07 2019 #12 random 16.07 2019 #11 random 17.07 2019 #6 random 09.08 2019 #3 random 16.08 2019 #1 drama 5.10 2019

- Аз съм ти шеф,а ти си длъжна да ми се подчиняваш!- изръмжа той. - Аз нямам шеф и не съм длъжна пред никого. - Тук грешиш,скъпа моя - той я дръпна към себе си и я целуна.

Какво бихте направили, ако вашият съквартирант е този, когото мразите най-много? На Ейми се налага да живее със своя враг - човекът, разбил сърцето й. Единственият и неповторим, Хари Стайлс. **** Историята се превежда от английски език. Преводач: ValaLove Автор: londonstars

- Стига, Хари, знаеш че и аз разбрах току-що! - викахме си взаимно. За първи път се карахме. -Знам, мамка му! Но не искам да си тръгваш! - той седна ядосано на леглото ми и обхвана лицето си с двете си големи ръце. -Аз също, но ще е само за година! - казах и седнах до него от дясната му страна и с лявата си ръка потърках гърбът му успокояващо. С Хари се познаваме от близо 3 години. Никога не сме били гаджета, но и "Просто приятели" ми стига. -Една година? Една година няма да те виждам, да те чувам и ти го приемаш просто така... все едно е нищо! - той се изправи рязко от леглото, при което малко се стреснах. -Не е вярно и ти го знаеш! - аз също се изправих. -Знам, съжалявам!-каза той, когато видя сълзите ми. Приближи се до мен и ме обгърна с ръцете си в топла прегръдка. Обичам го! Мамка му!