Животът на Елинор беше всичко за което едно седемнадесет годишно момиче би мечтало. Заобиколена от грижовно и добронамерено семейство и верни приятели тя живее спокоен живот в големия град Ню Йорк откакто се помни. Но всичко се преобръща с краката нагоре когато в една съдбовна нощ родителите й биват убити пред очите й заради несполучлив обир на банка вземащ със себе си много жертви. Елинор остава съвсем сама без човек към когото може да се обърне за помощ. Тя е принудена да се премести при леля си в отдалечен малък град за който тя дори не е чувала. Заедно с новото си семейство тя щеше да бъде петият член. Въпреки тяхната постоянна подкрепа и доброта тя ще изживее кошмар в къщата породен от непреклонният им по-голям син-Джейсън Дънкан. Грубото му отношения ще доведе до сблъсъка между двамата млади и много беди. Но най-голямата от тях може би ще е тази в която в очите на младежите проблясква искра, която дори те няма да могат да изгасят. Момчето, което беше свикнало с гнева във вените си и отчаяното търсене на покой и момичето, което малко по малко събира парчетата от разбитото си сърц

Той ме погледна. Аз също. Той стана и започна да се приближава бавно към мен. Аз инстинктивно отстъпих. Продължаваше да се движи към мен. Скоро се опрях в стената. Той застана пред мен. Милиметри деляха лицата ни. - Знаеш ли защо бях при лекарката преди да тръгна за Канада ?- прошепна тихо. - З... з... защо?- попитах уплашено. - Бях болен.- каза кратко той. - Болен от какво?- вече се паникьосвах. Какво е станало? - Болен от любов.- изрече кратко той преди да слее устните ни.

"Любовта е огън, но никой не може да ти каже дали ще стопли сърцето ти, или ще изгори душата ти." Внимание! Историята не се препоръчва за лица под 16 години!

"Имам нужда от някого, който е невинен и непорочен. И аз знам точно къде да намеря моето малко, неопетнено момиченце." ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД! Всички права принадлежат на авторката- @Flowers_AndRoses All credits to: @Flowers_AndRoses

Кой е Джак Гилински ли? Най-лошото и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е самото зло, но може да бъде и милостив, ако се държиш добре. Същински дявол слязъл от рая, за да превземе сърцето ми. Този човек промени живота ми изцяло.

Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?

Когато си в колеж и имаш две цели (да си вземеш дипломата и да изпиеш най-много питиета на петъчния купон), сънят не е опция и нещо като "съдбовна нощ" няма. Ето защо когато Ашли Поуел среща Хари Стайлс в онова твърде познато състояние на поето прилично количество алкохол в огромната къща на братството, забавлението им не значи нищо. Само след още няколко изконсумирани добре нощи обаче наситените им емоции ще ги хвърлят в един нов свят, където превратната точка в живота им ще настъпи. Самоубийствените скорости, с които карат, ще са нищо пред тази, с която ще ги сполети потрепването. Когато омразата към един човек може да те изблъска в леглото му, а от там кой знае къде още. В този фенфикшън се използват само външният вид и имената (само това на Хари Стайлс) и той няма общо с реалността.

По едно време той направи нещо, и аз не разбрах какво, и трябваше да ме удари, но не посмя и постоянно гледаше брат ми с поглед, който питаше: "Може ли?". Брат ми естествено му каза: "Айде удари я вече!", но той така и не посмя. Тогава усетих нещо в корема ми. Нещо странно и гъделичкащо и ми стана горещо. Не бях изпитвала друг път това. Е освен горещината през лятото, но това е подробност, а и вече беше есен. От този ден разбрах, че го харесвам. И то много!

В този разказ се разказва за едно момиче което се влюбва в приятеля на сестра си и после забременява от него

Сякаш между нас винаги е имало бариера, която му пречи да ме забележи, а на мен да видя какъв е всъщност. Мислех го за арогантен, груб и на външен вид доста привлекателен човек, но когато границата между нас изчезна ,се оказа много повече от просто един човек. Този човек беше специален...