Poetry about love. About the only name written on your heart till the end of the Universe. About the sleepless nights watching the moon. About your bleeding hands from your rouse garden.

Можете ли да си представите, че цял живот сте живели само с майка си, която е откачена вещоманка? Можете ли да си представите, че сте на 17 и ви се налага да работите постоянно, за да изплащате наема и сметките? Ако успеете, значи можете да разберете Тейт Хънтър,чиито живот се превръща в истинско приключение, или кошмар - зависи от гледната точка. Тейт ще трябва да се изправи пред множество решения, които ще го променят завинаги.

Какво правиш, когато дадена твоя връзка или приятелство свърши? Изливаш чувствата си по някакъв начин, разбира се. Моят начин е писането. #1 in poetry 11.01.2019 #95 in bg 30.12.2018 #5 in поезия 03.01.2019

Одета е обикновено 18-годишно момиче с обикновен живот. Тя решава да започне работа през лятната ваканция, заедно с най-добрия си приятел. За Одета единственото предимство на дългите натоварени смени в "Teaso" са гледката към тъмнокосата сервитьорка Мая, в която смята, че е влюбена. Между двете момичета скоро започват да прехвърчат искри, но с течение на времето връзката помежду им се превръща в една обща лъжа. Това е първата ми история в този жанр, надявам се да ви хареса!💛

Всеки може да каже, че Валъри бяга от нещо, пушейки твърде много на балкона си, прибирайки се вкъщи от работа в полунощ и използвайки френския си акцент като причина да не разговаря с никого за повече от няколко минути. Дори портиерът предполага, че под високите обувки и червилото бордо се крие разбито сърце. Но колкото и усърдно да се крие, маската започва да се свлича от лицето й, когато в сградата се появява нов съсед, призрак от миналото, който всяка нощ се присъединява на съседния балкон и пуши заедно с нея. Сега всичко, което тя иска, е отмъщение. ___ Историята е само частично свързана с "Love on the brain" и не играе ролята на продължение. Можете да прочетете "Отмъщение" и без да сте чели гореспоменатата история, понеже не са написани по една и съща сюжетна линия.

So many homeless people we come across everyday, but we never really understand how they feel. I hope by writing this poem at least I've shown a little bit of how they feel.

Имах на разположение целия си живот, за да ти кажа какво виждам в теб, а се провалих. Понякога цял живот не стига за да кажеш на някой, че го обичаш. ....Най-лошото при думите е усещането, че има думи, които са останали неизречени. Тежестта на онова, което никога не е съществувало и което въпреки това никога няма да престане да съществува.

***GirlXGirl Romance*** Living in New York you learn to keep up with the quick pace of the city, myself included. I was never the one to stop and smell the roses, but that was until I met her on that dull September afternoon. Her eyes were light and dark at the same time, as if a devil and an angel lived inside of her. Time itself had stopped, and since that day everything had changed, ever since I had crossed paths with Drew Wilder.

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.