"...нека да избягаме, поне за малко" - прошепна съзнанието ми и грабнах листа и химикалката, изливайки душата си. Корица: sadreamer_01

Няколко цвята събрани в едно. Не в едно. Няма как да е в едно нещо. Въпросът ми, скъпа е: В кого са събрани всичките? °°° Корица е направена от whitelilacc

- Би трябвало да е сборник с разкази. - Поредния? - една вежда скочи скептично на горе. - И какво го прави различен? - Казах: "би трябвало". Нямам представа - отвърна автора, вдигайки рамене. - Ти реши какво е. Корицата е изделие на затрупаната от поръчки Miroslava_Ivanova_13.

Тя е съвкупност от ранните часове преди изгрев, големи пуловери, стари книги и сладостта по езика му. Сам не знае как е придобила по-голямо значение за него от сутрешната му чаша кафе, но няма нищо против, защото приятелството му с нея му носи повече удовлетворение отколкото купоните в петък вечер. И просто така Ноел Кингстън му позволява да надникне в апартамента й и в любимата й книга, а в замяна на това разчита на него да я държи в ръцете си по време на страшни филми и да й помага със задачите по физика. Но какво, ако границите на приятелството се размият и от тях не остане нищо освен преследваща го и в сънищата му сладост?