Бях наказания. Не от родителите, а от живота. Майка ми се ожени повторно и това напълно разруши и провали и малкото надеждица и щастие които бяха останали. И не, нямах проблеми с доведения си баща, а с човека, който трябваше да наричам брат до края на живота си.

Животът на Джени пропада. Остава без родители още от малка. Единствената ѝ опора е баба ѝ, докато не се разболява. Кафенето, в което работи фалира и губи работата си. Няма пари. Всичко се разпада. Единственото което ѝ остава са приятелите, при това най-добрите: Лалиса и Джънкук. Но един така обикновено започващ ден се оказва толкова важен за Джени. Дали човека, който среща ще успее да ѝ помогне и ще я обича или ще я нарани и ще съсипе още повече живота й?