Highest rank - #1 in werewolf Alexis isn't the average werewolf. With a case of extreme shyness together with the trauma of her parents' mysterious disappearance where she was left in the care of her Alpha where she endured even more hardships and was constantly taken advantage of.and bullied. One night after an altercation with the Alpha's son where she was beaten and almost raped, she runs away She ran far but out of misfortune she fell upon Vincent territory. The Vincent twins were known to be the most horrendous, most feared and respected wolves in the half. when found on their land and mistaken for another troublesome rogue Alex is forced to pay for her trespassing. As fate would have it the boy, Payne just so happens to be Alex's mate but with everything life has thrown at them, both his trauma and hers, is it possible love can be formed between the two? Both have had their own share of hell, Payne more so but does he have a heart when it comes to Alex? could he love her and be a mate? And if not, Will Alex survive on Vincent Territory? After all, she has to pay for trespassing. (prologue will include more about the Vincents. Not Cliche, give it a try and you'll like it.) 14+

Ема пристига в Маями за лятната ваканция при баща си.Семейството и е разделено,но тя никога не се е чуствала сама.След като майка и заминава на почивка с годеника си ,Ема е принудена да остане за три месеца при новото семейство на баща си. Ейдриън е арогантен богаташки син,свикнал да има всичко и всяка,когато си поиска.Но с течение на времето той осъзнава,че Ема е именно момичето,което той истински обича.Една истинска любов, пламнала по бреговете на Маями.Какво повече от това? ‼️‼️‼️Статус: ЗАВЪРШЕНА!‼️‼️‼️ ‼️‼️‼️Втора част : ЗАВИНАГИ ТВОЯ!!!‼️‼️‼️

Една любов започнала с омраза и приключила с щастлив край. Една любов, продължила дори след смъртта...но дали е възможно?

Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.

"Той ме попита: - А сега какво?" Наведох глава, дълго мислех преди да му отговоря, защото се страхувах да не рухна. След около минута вдигнах глава и казах:" - Сега сме двама непознати, които се познават до болка добре."