~ Сърцето се храни с лъжи, когато е гладно. ~ (Завършена) #1 in Poetry - 14/09/18

Нека се понесем на крилете на пеперудата, да полетим към светлината. Животът винаги ни води по пътека, постлана от светлинни снопове, но често минаваме през сенчестите участъци, губейки се. И когато се изгубим из непознатите кътчета на нашата същност, става трудно да открием себе си. В стремежа си да се издигнем, пропадаме. И докато се лутаме из обърканото ни съзнание, тъмнината става все по-гъста и непроницаема. Точно затова са пеперудите, които винаги да ни водят към светлинта и да ни измъкват от мрака. Нека се понесем заедно с тях из вселенията, през които преминават. Да проследим откъде прелитат в търсене на изконните човешки характеристики, простъпки и преживявания, които всекидневно ни следват по петите. Да се хванем за тяхната светла диря.