Когато 16 годишната Елин губи родителите си завинаги и остава само с брат си,се чувства разбита.До един ден, когато в училището ѝ идва нейното спасение .А неговото име е Коул.Момчето, което тя намразва се оказва нещото което ще я измъкне от всичките ѝ мъки.Но това няма да бъде много лесно.Елин ще премине през още много трудности дали Коул е сред тях или не...ще видим.

Стигнаха тъмната част на града, караща всеки човек да настръхне. Уличните лампи едва светеха, къщите, все така изоставени, придаваха мрачен и страховит вид, дърветата скриваха леката светлина, идваща от луната и заобикалящите я звезди. Аделайн и Тристан се доближиха до колата. Той я отключи и влезе, очаквайки и тя да го последва. Първоначално се чудеше, но после Аделайн реши да влезе също. -Не ми казвай, че пак ще караш пиян. -Спокойно, и преди съм го правил. Миризмата на алкохол и наркотици я убиваше. -Отвори ги малко тия прозорци. -И защо? -Тук мирише отвратително. -Писна ми от твоите претенции, малка лигло. Или излизай, или оставай, стига си мрънкала. -Докато бях със Зак, нямах такива проблеми.- каза тя изнервено. Това доведе Тристан до ръба. Той запали колата яростно и тръгна с бясна скорост. Докато Аделайн все още се чудеше дали да слезе, или да остане, светлини заслепиха двамата души. Последното нещо, което се чу, бе сблъсъка на два автомобила.