Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?
- Т-ти как влезе? - попита го, карайки го да се засмее тихо. - Беше отключено. Ти не ми отвори, затова влязох сам. - А-а ... - замълча за миг обмисляйки какво да му каже. Беше й изпратил цветя не можеше да го изгони. Нали? - С-седни. Искаш ли нещо? Настани се удобно, а тя остана права. - Всъшност... - каза оглеждайки...
Тя искаше просто да живее свободна и сама да взима решения за живота си. Той искаше нейния живот да зависи от неговия. А тя, тя да бъде негова.
- Не мога....Не мисля, че ще преглътна срамът, разочарованието, болката и загубите. - Моля те! - Никога нема да избера теб. След цялото унижение и болка....не аз въпреки това те обичам. Никога вече няма да искам да си до мен, защото изтръгна и отне част от мен. Ако си до мен усещам нетърпима болка, която ти ми причин...