***GirlXGirl Romance*** Living in New York you learn to keep up with the quick pace of the city, myself included. I was never the one to stop and smell the roses, but that was until I met her on that dull September afternoon. Her eyes were light and dark at the same time, as if a devil and an angel lived inside of her. Time itself had stopped, and since that day everything had changed, ever since I had crossed paths with Drew Wilder.

Бившата приятелка на млада жена оставя след себе си нещо, заради което тя не може да я забрави.

Одета е обикновено 18-годишно момиче с обикновен живот. Тя решава да започне работа през лятната ваканция, заедно с най-добрия си приятел. За Одета единственото предимство на дългите натоварени смени в "Teaso" са гледката към тъмнокосата сервитьорка Мая, в която смята, че е влюбена. Между двете момичета скоро започват да прехвърчат искри, но с течение на времето връзката помежду им се превръща в една обща лъжа. Това е първата ми история в този жанр, надявам се да ви хареса!💛

Аментис пише, откакто се помни, но никога досега не е имала творческа криза. В търсене на изгубеното вдъхновение, тя си наема апартамент в центъра на Париж за шест месеца. Това, което не очаква обаче, е загадъчната и фриволна Чарлийн, която живее точно отсреща. И докато автохтонната парижанка с прозиращите дрехи и цигарите от твърде горчив тютюн я развежда из града и я учи на френските привички, Аментис си възвръща способността да владее пишещата машина. Но още преди да завърши книгата си, тя осъзнава, че през цялото време е писала със затворени очи. Оставена между избора дали да продължи със сладките лъжи или да изтрие всяка дума, тя се вкопчва в единствената й останала възможност - а именно да опитва, докато или разбие сърцето си и се върне в Лондон, или докато не остане завинаги във Франция, хваната в капана на опиянението от болезнената любов.

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и попита: -Ти си новата ни ученичка, нали? Хайде представи се. -Казвам се Кристина Нелсън. Мисля, че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ве от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. В този мамент влезе едно момиче. Изглеждаше страхотно-същински Ангел. Госпожата ѝ направи знак да седне. -Извинявай мястото свободно ли е?-попита ме тя... Така започна всичко... Любовта, надеждите, мечтите, страхът... Make love not war! MORE LOVE. LESS HATE. ❤