Одета е обикновено 18-годишно момиче с обикновен живот. Тя решава да започне работа през лятната ваканция, заедно с най-добрия си приятел. За Одета единственото предимство на дългите натоварени смени в "Teaso" са гледката към тъмнокосата сервитьорка Мая, в която смята, че е влюбена. Между двете момичета скоро започват да прехвърчат искри, но с течение на времето връзката помежду им се превръща в една обща лъжа. Това е първата ми история в този жанр, надявам се да ви хареса!💛

До сега живеех в малък град. Но се наложи да се преместя. Защо ли? Никога не съм се вписвала в училище. Бях аутсайдер... Първи ден в новото даскало -Късмет!-пожела ми мама. -Не късмет, а чудо ми трябва.-промърморих. Малко по-късно... Госпожата отиде до бюрото, остави си чантата и попита: -Ти си новата ни ученичка, нали? Хайде представи се. -Казвам се Кристина Нелсън. Мисля, че не Ви засяга от къде идвам. Изгониха ве от старото ми даскало, защото разбих носа на едно момче. Всички погледи бяха вперени в мен. В този мамент влезе едно момиче. Изглеждаше страхотно-същински Ангел. Госпожата ѝ направи знак да седне. -Извинявай мястото свободно ли е?-попита ме тя... Така започна всичко... Любовта, надеждите, мечтите, страхът... Make love not war! MORE LOVE. LESS HATE. ❤

Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите! °~°~°~°~°~° - В крайна сметка, ти ме разбираш. (Но ти мен не.) - С теб говоря за всичко. (Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.) - Ти ми даваш разбиране. (Ти не ми даваш нищо.) - Ти си моят отдушник. (А ти... моята отрова.) - Винаги ще си говорим, нали? - Разбира се... (Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.) °~°~°~°~°~° Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.

Хосок и Юнги се събират на покрива на училището,всеки ден в един и същи час. ●Started:18.12.2017.● ●Ended:21.01.2018.● @-rolintzz

Тя, забравила какво е щастие . Той, забравил какво е тъга . Единственото, което им липсва е любовта !

Техьонг не водеше един от най-щастливите животи в света, но можеше да каже, че е достатъчно щастлив щом семейството му беше до него. Разбира се, не всичко остава такова каквото е за дълго време. Той и брат му заминават за Сеул след смъртта на родителите си, това оставяйки белег в сърцето на Техьонг. Но може би в нов град ще намери и ново начало? корица: @vansisi